Приключенията на Лукчо
- Автор: Родари Джанни
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светозар Златарев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Приключенията на Лукчо». Краткое содержание книги:
Когато снарядът се спря, всички видяха, че това не беше нито магнетична мина, нито бъчва с динамит, а самият нещастен барон Портокал.
— Скъпи братовчеде! — извика развълнувана Череша първа, притичвайки към него напрашена и разрошена от падането.
— Госпожо, нямам чест да ви познавам, никога не съм бил в Африка.
— Но това съм аз, Череша първа!
— О, небеса! Защо сте се маскирали така?
— По стратегически причини. А вие защо се търкаляхте така по стръмнината?
— За да ви дойда на помощ. Наистина, сторих го по малко груб начин, признавам, но нямах друг избор. Цяла нощ се мъчих да се освободя от зимника, където тези бандити ме бяха затворили. Представете си, прегризах със зъби вратата.
— Изгризали сте навярно и половин дузина бъчви — промърмори кисело Домат.
— Като излязох навън, започнах да се търкалям надолу по хълма и премачках едно негърско племе, подкупено от ония бандити, за да превземе замъка.
Когато Череша първа му обясни, че това са били четиридесет генерала, бедният барон не можеше да се успокои, но в дъното на душата си се почувствува доволен от своята мощ.
Принц Лимон, който току-що беше завършил утринната си баня, излезе от палатката си. Той видя какво е станало и помисли отначало, че неприятелят е направил излаз, но остана още по-неприятно изненадан, когато узна, че нещастието е било предизвикано от съюзник с добри намерения.
— Аз не съм подписвал военни съюзи с никого. Воювам самичък — каза възмутено той и като събра останките от войската си, която заедно с генералите, войниците и други не наброяваше повече от тридесет души, произнесе следната реч:
— Да ме пази бог от приятелите, с неприятелите сам ще се справя!
Знае се, че принцовете не ценят приятелството. Те винаги си спечелват опасни неприятности и тогава се утешават, като цитират безсмислени поговорки.
След половин час започна втората атака. Десет избрани лимончета изтичаха нагоре по стръмнината, издавайки дивашки викове, за да изплашат поне жените и децата, които се намираха между обсадените. Те бяха приети много учтиво. Даже много, много, както би казала Дръж. Лукчо беше наредил да свържат пожарните помпи с най-големите бъчви от зимника и когато нападателите се приближиха, заповяда:
— Вино!
Би трябвало да изкомандува „огън!“ ще кажат тези, които дирят навсякъде недостатъци, но помпите бяха за гасене на пожар, а не за палене.
Нападателите бяха облени от мощни червени и благоуханни струи. Виното влизаше в устата и носа им, като заплашваше да ги удави.
Те се обърнаха, макар и с нежелание, кръгом и започнаха да слизат надолу, преследвани от струите на помпите. Те стигнаха долу напълно пияни за голям ужас на графините. Представете си виковете на принца:
— Позор! Заслужавате да ви пребия от бой. Само простаците пият червено вино на гладен стомах. Ето че още десет души излязоха от строя.
Десетте бойци един след друг се изтегнаха в краката на негово височество и захъркаха силно. Положението ставаше все по-критично. Домат се хвана за косите и изкрещя на мистер Морков.
— Дайте ни някакъв съвет! Нали сте чуждестранен военен съветник?
В замъка, както можете да си представите, въодушевлението нямаше граници.
Голяма част от неприятелите вече беше ликвидирана. Може би след малко между двата червени стълба на входната врата щеше да се покаже бяло знаме.
Глава двадесет и трета
Лукчо се запознава с един паяк, който разнася писма
Не, излишно е да ви заблуждавам: между двата стълба на входната врата не се показа никакво бяло знаме. Вместо това се появи цяла дивизия лимончета, току-що пристигнали от столицата. И на нашите приятели не остана нищо друго, освен да се предадат или да избягат.
Но и да избягат не успяха, защото тунелът, който водеше в гората, беше зает от войските на принца.