Адвокати на защитата
- Автор: Лескроарт Джон
- Серия: Дизмъс Харди [bg] #10
- Язык: болгарский
- Переводчик: Евелина Банева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Адвокати на защитата». Краткое содержание книги:
Дизмъс Харди е управляващ партньор в новосъздадената си процъфтяваща юридическа фирма. Младата му съдружничка Ейми Ву е поела защитата на Андрю Бартлет, седемнайсетгодишния син на богато семейство от Сан Франциско, който е арестуван за двойно убийство: на приятелката си и на учителя си по английски. Областният прокурор иска да го съди като възрастен, но решена да го задържи в системата за непълнолетни, Ву привлича Харди за втори адвокат на защитата. Докато случаят на Бартлет бавно върви към процес, серия от убийства разтърсва града. Неизвестен убиец, наречен от пресата Екзекутора, убива невинни граждани, на пръв поглед безпричинно. Ейб Глицки, който е назначен за заместник-началник на полицията, се опитва отчаяно да го спре.
Докато градът е на ръба на паниката, Харди и Глицки са въвлечени в надпревара с времето: единият, за да спаси клиента си, а другият — да залови убиеца. Но нищо не е такова, каквото изглежда, и случаите на двамата приятели се оказват тясно свързани. Когато се стига до шокиращата развръзка, са разклатени самите основи на съдебната система в Сан Франциско.
Но за момента цареше затишие.
Той се бе задоволил с това да я почерпи едно питие, да се примъкне по-близо до стола й и да й каже, че е прекалено красива за адвокат — нещо, което чуваше за хиляден път, каквото и да означаваше.
Изведнъж тълпата нададе ликуващ вик и Ву погледна към телевизора — един от играчите беше направил хоумрън.
Ву изля в гърлото си половината съдържание на чашата си и я остави обратно на бара. Уейн размаха радостно юмрук, все едно хоумрънът беше негово дело. Сред нагъчканите тела под ръката му се откри малко празно пространство и тя зърна Джейсън Бранд, който си проправяше път през летящата врата.
Когато я видя, той изобрази искрена усмивка на лицето си и започна да се провира между хората в нейна посока. Само за минута, преди да му успее да му попречи — макар да не знаеше как точно — той се озова до Уейн, посочи Ву и му каза:
— Извинявайте, това е приятелката ми. — И като надвика гюрултията, поръча на добрия си приятел Сесил двоен „Джак Даниълс“ с лед. После се обърна към нея и й се усмихна.
— Здравей.
— Здрасти — отвърна Ву и каза на Уейн. — Не ми е приятел.
Преди Уейн да смогне да отговори, Бранд се обърна и го измери с поглед от главата до петите.
— Женен ли си, приятелче? — попита той и цъкна с език неодобрително. Отново се обърна към Ву. — Каква проява на лош вкус. Ако е тръгнал на лов, най-малкото, което би могъл да направи, е да си свали халката.
— Не съм тръгнал на лов — оправда се Уейн. — Просто почерпих дамата с едно питие. Не искам да си създавам неприятности.
Бранд вдигна чашата си, която му бяха сервирали за секунди, за да се чукне с бирената халба на Уейн.
— Тогава, приятел, сме на едно мнение. Мога ли да те почерпя с още една бира? — И като надвика шума, изрева:
— Сесил?
Но Уейн вече бе оставил недопитата си бира на бара и изчезнал.
Бранд се ухили на Ву.
— Хищници. Този негодник е зарязал вкъщи жена си и децата, за да гони мацки по баровете. Трябва да арестуват такива типове и да публикуват имената и снимките им във вестниците. Басирам се, че е хукнал отсреща в „Индиго“, за да види каква е хавата там. — Изведнъж забеляза, че Ву не се усмихва. — Какво има?
— Същото исках да попитам и аз. Какво правиш, Джейсън? Прогонваш човека, с когото разговарям? На какво прилича това?
Той наклони глава настрани.
— Шегуваш ли се? Да не се сваляше с този тип?
Очите на Ву проблеснаха гневно.
— Каквото и да съм правела, не е твоя работа, не смяташ ли?
Той нацупи устни и отпи от питието си.
— Сърдиш ми се за днес, нали?
— Не.
Той я погледна учудено.
— Така ли? Аз бих се сърдил.
Тя сви рамене.
— Мярката за неотклонение беше неизбежна.
— Тогава за какво ми се сърдиш? Виждам, че си вкисната.
— Е добре, вкисната съм.
— Да не би да е защото пропъдих този женен тип?
— Името му е Уейн.
— О, извинявай, Уейн. Може би не ме чу, но току-що му предложих да го черпя една бира. На това пропъждане ли му викаш?
— Пропъди го. Случайно да ти мина през ума, че може да го харесвам?
— Не, изобщо. Харесваше ли го?
— Не го харесвах. Просто ми беше симпатичен.
— Колко патетично. Ако е означавал толкова много за теб, наистина съжалявам, че ти провалих вечерта.
— Не си ми провалил вечерта и въобще не е там въпросът. Въпросът е, че животът си е мой и няма нищо общо с теб.
Бранд сложи ръка на гърдите си.
— Аз съм последният, който ще го отрече. Но във всички книги пише, че жените не бива да се забъркват с женени мъже.
— Божичко, Джейсън, той ме почерпи едно питие и това е всичко. Не съм се забърквала с него.
— Но той май целеше точно това. Да е докоснал уж случайно някоя част от тялото ти?
— Рамото ми. Само за секунда, докато се навеждаше да плати на Сесил. Нищо повече.
— Сигурен съм. Но ако забеляза, аз успях да платя на Сесил, без да докосвам никого. Каза ли ти, че си красива?
— Да, каза ми. — На Ву най-после взе да й писва от този разговор и му се усмихна леко. — Каза, че съм прекалено красива за адвокат.
— Това ми харесва. Като че ли за да влезеш в юридическия факултет, трябва да се явиш на конкурс по грозота.
— Знам — отвърна тя. — Но мъжете непрекъснато повтарят това. Мислят си, че ти правят комплимент. Леле, представи си само, жена с достатъчно мозък, за да бъде адвокат, при това не тотална смотанячка.
— Дори не наполовина смотанячка, в твоя случай. Не се опитвам да ти правя комплименти.
— Не. Да ме наречеш наполовина смотанячка не е комплимент.
— Добре, тогава не си и наполовината на наполовина смотанячка. Ще пиеш ли още едно?