Адвокати на защитата
- Автор: Лескроарт Джон
- Серия: Дизмъс Харди [bg] #10
- Язык: болгарский
- Переводчик: Евелина Банева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Адвокати на защитата». Краткое содержание книги:
Дизмъс Харди е управляващ партньор в новосъздадената си процъфтяваща юридическа фирма. Младата му съдружничка Ейми Ву е поела защитата на Андрю Бартлет, седемнайсетгодишния син на богато семейство от Сан Франциско, който е арестуван за двойно убийство: на приятелката си и на учителя си по английски. Областният прокурор иска да го съди като възрастен, но решена да го задържи в системата за непълнолетни, Ву привлича Харди за втори адвокат на защитата. Докато случаят на Бартлет бавно върви към процес, серия от убийства разтърсва града. Неизвестен убиец, наречен от пресата Екзекутора, убива невинни граждани, на пръв поглед безпричинно. Ейб Глицки, който е назначен за заместник-началник на полицията, се опитва отчаяно да го спре.
Докато градът е на ръба на паниката, Харди и Глицки са въвлечени в надпревара с времето: единият, за да спаси клиента си, а другият — да залови убиеца. Но нищо не е такова, каквото изглежда, и случаите на двамата приятели се оказват тясно свързани. Когато се стига до шокиращата развръзка, са разклатени самите основи на съдебната система в Сан Франциско.
— И какво стана? — подкани я Ву.
Устните на Линда бяха здраво стиснати, сякаш се опитваше да овладее вълнението си.
— Той просто… Просто си изпусна нервите.
— Удари ли ви?
Когато стана ясно, че Линда не може или не иска да отговори, Хал продължи вместо нея:
— Той удари нея, мен, Алиша. Отиде до мивката и започна да хвърля съдовете по нас. Трябваше да ми направят два шева на лицето, рани ме, докато се опитвах да го спра. — Хал докосна един все още видим белег на челюстта си и изпусна шумно въздух. — Не беше много приятно.
— Но това беше преди седем години — каза Линда. — Освен това вината беше моя. Сигурно съм била ужасна майка.
— Не е вярно.
— Но преди да те срещна бях. Ти не знаеш. — Линда се обърна към Ву. — Трябва да научите всичко това. Баща му ни напусна, когато Андрю беше тригодишен, и аз се принудих да започна работа. Първо като келнерка, а после като салонен управител.
— Чувала ли сте за Больо? — намеси се Хал и с нескрита гордост посочи съпругата си. — Салонен управител на Больо.
Това бе един от първокласните ресторанти в града, който привличаше като магнит политическия елит. Ву не се учуди, че точно Линда Бартлет — красива, остроумна и изтънчена — е била назначена на тази престижна длъжност.
Но за Линда това бе минало и тя махна пренебрежително с ръка на ласкателството на съпруга си.
— Така или иначе, бях млада и себична и обичах да се забавлявам. Признавам го, макар да не се гордея с това. Аз имах… Отваряха ми се доста възможности и исках да се възползвам от тях. Повечето от предложенията идваха от мъже, с които имах връзка. Няма нищо, Хал, тя трябва да го знае. Все пак не е държавна тайна. — Линда въздъхна и продължи: — Във всеки случай мъжете, с които излизах, не винаги се отнасяха добре с Андрю. А аз нямах силата да се противопоставя. Ето защо той започна да ненавижда самата мисъл, че мога да имам приятел. — Тя протегна ръка към съпруга си. — Боя се, че това се отнасяше и за Хал. Поне в началото.
— Още го е яд на мен — вметна Хал. — Може би не точно на мен…
Но Линда се зае да го защитава.
— Просто му остана това недоверие. Трудно му е да вярва на хората като цяло. И тук вината е моя. На млади години бях толкова огорчена, толкова бясна заради факта, че са ме напуснали, смятах, че не е честно животът ми да приеме такъв обрат и исках да наваксам пропуснатото време, като използвах всеки шанс. Андрю не можеше да разчита на мен. Постоянно очакваше, че ще бъде предаден или изоставен.
— Още ли е така? — попита Ву.
— До известна степен — призна Линда.
— Макар че Кевин доста помогна — добави Хал.
— Кой Кевин?
— Кевин Бролин — отвърна Линда. — Психологът, когото посещаваше Андрю.
— Колко време?
— През цялото време — каза Хал. — Той е специалист по овладяване на гнева.
Фантастично, помисли си Ву. Съдебните заседатели, биха си умрели от удоволствие да чуят тая история с гнева. Но тя трябваше да продължи да ги притиска. Знанието беше власт, а тя се нуждаеше от колкото може повече.
— Госпожо Норт, когато започнахте да ми разказвате за деня, в който с Хал сте обявили годежа си, споменахте, че постъпката на Андрю е първият от поне два подобни инцидента.
Линда погледна Хал, който кимна и каза:
— Партито на Алиша? — И продължи. — Може би беше преди три години, на празненството за дванайсетия или тринайсетия й рожден ден. Беше поканила пет-шест деца и я накарахме да включи и Андрю в списъка на гостите.
— Имат само една година разлика — вметна Линда.
— И така — продължи Хал, — всички момичета започнали да играят някаква видеоигра и изглежда се наговорили да бият Андрю. — Той вдигна рамене. — Когато се прибрах, заварих екрана на телевизора разбит и навсякъде се търкаляха отломки. Устната на Алиша беше разцепена, а окото й…
Линда отново взе да оправдава сина си.
— Той е истински маниак на тема видеоигри. Това е нормално в днешно време. Но освен това той чете и пише прекрасно. В „Сътроу“ получава много добре оценки, а вече знаете, че му дадоха и главната роля в пиесата.
Сякаш цялото тяло на Хал изведнъж се смали. Гласът му стана глух, мрачен. Очевидно различното им мнение за характера на Андрю бе загнояла рана и сега, пред очите на неговия адвокат, бинтът, с който я бяха превързали, беше започнал да се размотава. Той погледна Ву право в очите.