Адвокати на защитата
- Автор: Лескроарт Джон
- Серия: Дизмъс Харди [bg] #10
- Язык: болгарский
- Переводчик: Евелина Банева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Адвокати на защитата». Краткое содержание книги:
Дизмъс Харди е управляващ партньор в новосъздадената си процъфтяваща юридическа фирма. Младата му съдружничка Ейми Ву е поела защитата на Андрю Бартлет, седемнайсетгодишния син на богато семейство от Сан Франциско, който е арестуван за двойно убийство: на приятелката си и на учителя си по английски. Областният прокурор иска да го съди като възрастен, но решена да го задържи в системата за непълнолетни, Ву привлича Харди за втори адвокат на защитата. Докато случаят на Бартлет бавно върви към процес, серия от убийства разтърсва града. Неизвестен убиец, наречен от пресата Екзекутора, убива невинни граждани, на пръв поглед безпричинно. Ейб Глицки, който е назначен за заместник-началник на полицията, се опитва отчаяно да го спре.
Докато градът е на ръба на паниката, Харди и Глицки са въвлечени в надпревара с времето: единият, за да спаси клиента си, а другият — да залови убиеца. Но нищо не е такова, каквото изглежда, и случаите на двамата приятели се оказват тясно свързани. Когато се стига до шокиращата развръзка, са разклатени самите основи на съдебната система в Сан Франциско.
— Ти ли черпиш?
— Само едно. Ако ми обещаеш, че няма да ме докосваш.
— В безопасност си — каза тя.
7
За хиляда и осемстотин долара на месец Ву беше наела едно студио от около сто квадрата на най-горния етаж в голяма сграда на Филмор Стрийт, северно от Ломбард. Апартаментът се състоеше от просторна стая с високи тавани, малък, но функционален кухненски бокс, тясна баня с тоалетна и душ и удобен вграден гардероб, футонът, на който спеше, денем се превръщаше на канапе. Имаше и старо тапицирано кресло до масичката, на която държеше списанията си. Освен сравнително новия модерен телевизор, единствените красиви мебели, които Ву притежаваше, бяха лакиран японски параван и маса за трапезария от черешово дърво, която баща й й беше подарил по случай завършването на университета. Най-често я използваше за работна маса.
Най-хубавото на апартамента — и всъщност причината за смешно ниския наем — бяха двата прозореца, които заемаха цялата стена с изглед към Филмор, както и други два над умивалника и плота в кухненския бокс. Те предлагаха наистина красива гледка към Марина Парк с моста Голдън Гейт отляво.
Вградените лавици на отсрещната стена бяха натъпкани до пръсване с компактдисковете и юридическите й книги, както и с богат подбор от томове с твърда подвързия, най-вече нехудожествена литература — историческа, биографична и политическа, а на един от рафтовете имаше романи. Голям пъстър килим покриваше по-голямата част от дървения под. Тя поддържаше студиото си чисто и подредено.
Сега, увита в любимия си турски халат, Ву седеше до масата с разтворено пред нея куфарче и с третата си чаша сутрешно кафе. Току-що изгрялото слънце проникваше през кухненските прозорци и обливаше в светлина стената отляво. Тя беше будна от четирийсет и пет минути, беше взела горещ душ и погълнала четири аспирина. Изяде един банан, половин пъпеш и три яйца, изпържени в соево масло, към тях две огромни чаши еспресо. Пулсирането в главата й бе станало по-поносимо, но все още се колебаеше да разтвори папката, която току-що бе извадила от куфарчето. Беше я получила от Боскачи — нови, възпроизведени по стенографски записки протоколи от разпити и още доказателства.
Миналата вечер така и не стигна до тях. Както почти всяка нощ през последните няколко месеца, тя се прибра късно, този път придружена от Джейсън Бранд. В един момент на нощта почти й се стори възможно между тях да се получи нещо повече от секс, но още преди тържествените камбани в главата й да заглъхнат, той си бе тръгнал.
Толкова по-добре, беше си помислила, след като първоначалното й разочарование премина. Толкова по-добре, може би.
След като почти бе убедила клиента си да се признае за виновен, тя изпитваше ужас да не би да открие сред най-новите доказателства някой факт, който да сочи, че в крайна сметка Андрю не е убил учителя и приятелката си. Струваше й се малко вероятно, но реакцията на Дизмъс Харди я бе накарала да осъзнае сериозността на положението. Щеше да изложи не само себе си и своя клиент, но да накърни и репутацията на фирмата.
Много лошо, ако се получеше засечка.
Най-после се надви да отвори папката.
Отново седеше с Хал и Линда в трапезарията им. Този път от прислужницата нямаше и следа. В къщата се възцари почти зловеща тишина, след като бе запознала семейство Норт с най-новото развитие по случая. Не беше нужно да се безпокои, че ще открие някакви реабилитиращи доказателства. Новите факти бяха дори още по изобличителни — показанията на най-добрия приятел на Андрю, мотиви, още информация за пистолета. Напрежението между двойката бе осезаемо и за да го разпръсне, Ву попита дали има нещо друго, което би трябвало да знае за Андрю.
— Вече знаете за кражбата на колата — каза Линда.
— Не, преди това — отвърна Ву. — Имал ли е Андрю някакви антиобществени прояви или прояви на насилие? Такива неща.
— Не — каза Линда. — Нищо сериозно.
Хал Норт прочисти гърлото си.
— Ами…
— Казах нищо сериозно — изфуча Линда. — Не казах изобщо. Не ме гледай така, Хал, не се опитвам да скрия нищо.
— Не те гледам. Просто сме на различно мнение за това кое е сериозно и кое не.
— Може би ще е по-добре — намеси се Ву, — ако ми разкажете всичко и ме оставите аз да реша дали е важно. Дочух, че е имало няколко инцидента.
— Преди години — каза Линда. — Всъщност, точно когато Хал и аз се събрахме.
— Какво се случи? — попита Ву.
Линда въздъхна тежко.
— Е, добре. Първо, помня как му съобщих, че с Хал смятаме да се оженим — беше една събота следобед, хубав, топъл и слънчев ден, и бяхме отворили широко прозорците в кухнята. Андрю бе около десетгодишен, на възрастта, когато децата още седят в скута на майките си, нали знаете. — Тя отново въздъхна. — Алиша — дъщеря ни, всъщност дъщерята на Хал — също беше там, така че искахме да споделим добрата новина с всички. — Тя млъкна.