Адвокати на защитата
- Автор: Лескроарт Джон
- Серия: Дизмъс Харди [bg] #10
- Язык: болгарский
- Переводчик: Евелина Банева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Адвокати на защитата». Краткое содержание книги:
Дизмъс Харди е управляващ партньор в новосъздадената си процъфтяваща юридическа фирма. Младата му съдружничка Ейми Ву е поела защитата на Андрю Бартлет, седемнайсетгодишния син на богато семейство от Сан Франциско, който е арестуван за двойно убийство: на приятелката си и на учителя си по английски. Областният прокурор иска да го съди като възрастен, но решена да го задържи в системата за непълнолетни, Ву привлича Харди за втори адвокат на защитата. Докато случаят на Бартлет бавно върви към процес, серия от убийства разтърсва града. Неизвестен убиец, наречен от пресата Екзекутора, убива невинни граждани, на пръв поглед безпричинно. Ейб Глицки, който е назначен за заместник-началник на полицията, се опитва отчаяно да го спре.
Докато градът е на ръба на паниката, Харди и Глицки са въвлечени в надпревара с времето: единият, за да спаси клиента си, а другият — да залови убиеца. Но нищо не е такова, каквото изглежда, и случаите на двамата приятели се оказват тясно свързани. Когато се стига до шокиращата развръзка, са разклатени самите основи на съдебната система в Сан Франциско.
— Не трябва ли човек да има поне някаква бледа прилика с нормалните, за да прави подобни забележки?
Глицки очевидно не можеше да се намести. След малко заопипва лявата част на корема си с дясната си ръка. Пое си дълбоко въздух и шумно го изпусна, като гледаше намръщено право пред себе си.
— Добре ли си, Ейб?
Глицки отново мощно си пое въздух, опита да се настани по-удобно. След още минута въздъхна тежко.
— Червата ми — каза той.
Изминаха няколко пресечки в пълна тишина.
— Аз продължавам да се будя нощем — каза Харди без никакво въведение. — Не че не спя. След като се напия до забрава, заспивам, но поне два пъти в седмицата сънувам онези сънища, винаги различни, обаче все на същата тема. Сякаш някой се доближава до мен и аз трябва да го застрелям, но в пистолета ми няма куршуми или ножът се разпада в ръката ми. Преградите се стопяват, затискат ме и се събуждам.
— Аз изобщо не сънувам — рече Глицки. — Но стомахът ме боли.
След още една пресечка спряха на светофар.
— Защо не отидеш да те прегледат? А може би искаш да поговорим за това?
— Никой не може да говори за това. — Тонът му беше категоричен: това бяха последните думи на Глицки по темата.
Темата, разбира се, беше престрелката.
Оттогава всеки от четиримата оцелели се опитваше по свой начин да се справи с психическите си травми. Джина Роук, която беше сгодена за Фрийман, когато той умря, прекарваше по-голямата част от времето си в стрелба по мишена или трениране на бойни изкуства. Предишната й страст към адвокатската професия бе угаснала и тя се появяваше на работа от дъжда на вятър. Вече имаше готови няколкостотин страници от съдебен трилър, който, както твърдеше тя, разкривал гнилостта на цялата система.
Зетят на Харди Моузес Макгуайър, който и преди обичаше да си пийва, но винаги се контролираше, сега удавяше отчаянието си в алкохол. Все още не бе започнал да пие от сутринта, но Харди не го беше виждал трезвен от осем месеца. Беше наддал с около дванайсет килограма. Не беше бръснал брадата си, а косата му висеше дълга до раменете. Той и Сюзън имаха проблеми с брака си.
Собствените проблеми на Харди — и той го знаеше — бяха сънищата, мотивацията, чувствата му към системата, в която работеше, циничните машинации, които дирижираше почти всеки ден, разточителните, обилно полети с алкохол обеди и вечери и късното лягане. Смяташе обаче, че това е временно. В известен смисъл разклатените основи на живота му бяха част от глобалните промени, разтърсващи света — тероризмът, войните и лудостта, които бяха станали част от всекидневието и които, поне за него, не бяха съществували откакто се беше бил във Виетнам и за които наивно беше вярвал, че никога няма да се повторят. А сега Ейб с неговия стомах.
— Никой не може да говори за това — повтори Глицки.
— Чух те още първия път — каза Харди и продължи. — Тревожиш се, че един ден някой ще открие нещо?
— Ти не се ли тревожиш?
— Минава ми през ума от време на време.
— Мен пък ме разяжда отвътре. — Сякаш за доказателство Глицки пак притисна с ръка стомаха си. — Особено след повишението ми.
Отново потеглиха. Харди попита:
— Какво казва Трея?
— Нищо. Не говоря за това. Всичко е наред. Няма нужда да я безпокоя. Ще го преодолея. — Глицки се загледа през страничното стъкло, докато притискаше дясната ръка към стомаха си, точно над колана с пистолета. — Не мога да разбера — подзе той. — Когато Брус Уилис застреля някого, всички го хвалят и са доволни.
Харди остави Глицки на няколко пресечки от собствения си дом, на ъгъла на Лейк и Двайсет и първа улица. Заместник-началникът се отправи към адреса, който си беше набелязал. Спря пред една уединена двуетажна къща с гипсова мазилка и си отбеляза наум разположението на гаража — встрани и малко зад самата постройка. Продължи по тротоара и свърна по настланата с речни камъни пътека, която пресичаше добре поддържаната морава. Изкачи трите стъпала до неосветената теракотена веранда и остана за миг неподвижен, ослушвайки се. През стъкленото прозорче на вратата, което бе на равнището на очите му, зърна светлина в дъното на къщата и някакви сенки, играещи по стената.
Той се обърна и огледа улицата — тя бе сляпа и също като неговата улица свършваше в южния край на Президио. От това, което бе чул и прочел за убийството на Елизабет Кеъри, то бе извършено горе-долу по същото време на деня преди една седмица — привечер, преди да се бе спуснала нощта. Следователно имаше вероятност някой да е видял нещо, особено ако е надникнал през прозореца си, след като е чул оглушителния изстрел от деветмилиметровия пистолет. Но досега не се бяха обадили свидетели.