Адвокати на защитата
- Автор: Лескроарт Джон
- Серия: Дизмъс Харди [bg] #10
- Язык: болгарский
- Переводчик: Евелина Банева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Адвокати на защитата». Краткое содержание книги:
Дизмъс Харди е управляващ партньор в новосъздадената си процъфтяваща юридическа фирма. Младата му съдружничка Ейми Ву е поела защитата на Андрю Бартлет, седемнайсетгодишния син на богато семейство от Сан Франциско, който е арестуван за двойно убийство: на приятелката си и на учителя си по английски. Областният прокурор иска да го съди като възрастен, но решена да го задържи в системата за непълнолетни, Ву привлича Харди за втори адвокат на защитата. Докато случаят на Бартлет бавно върви към процес, серия от убийства разтърсва града. Неизвестен убиец, наречен от пресата Екзекутора, убива невинни граждани, на пръв поглед безпричинно. Ейб Глицки, който е назначен за заместник-началник на полицията, се опитва отчаяно да го спре.
Докато градът е на ръба на паниката, Харди и Глицки са въвлечени в надпревара с времето: единият, за да спаси клиента си, а другият — да залови убиеца. Но нищо не е такова, каквото изглежда, и случаите на двамата приятели се оказват тясно свързани. Когато се стига до шокиращата развръзка, са разклатени самите основи на съдебната система в Сан Франциско.
— Той никога не се смее. Момчето не се чувства добре в кожата си. Мрази всички колективни спортове. За две години промени десет пъти прическата и цвета на косата си. Носи развлечени тишъртки с торбести панталони и военни ботуши. — Лицето на Хал бе застинало, истински паметник на тъгата.
Упорито, едва ли не умолително, Линда започна отново:
— Той може да свири на всички музикални инструменти със струни.
— Но никога не свири пред публика, нито иска да взима уроци.
Ву усети, че е време да сложи край на това.
— Мисля, че в общи черти картината ми се изясни — каза тя. Седеше съвършено неподвижно, с ръце, облегнати на масата пред нея. Съпрузите бяха избягвали да я поглеждат, макар че от време на време Хал улавяше погледа й и извърташе очите си нагоре. Най-после Ву заговори, като много внимателно подбираше думите си:
— Нещата, които обсъдихме току-що, най-вероятно ще станат обект и на вниманието на съдебните заседатели, когато се запознаят с фактите по случая — разбира се, ако Андрю се изправи пред съда за възрастни. Можем да избегнем въпроса за отрицателните черти на характера му, освен ако самите ние не го повдигнем първи.
— Какво? — попита Линда. — Какво значи това?
— Такива са правилата — каза Ву. — Характерът не може да бъде използван от обвинението, освен ако ние не засегнем първи темата. След това ловният сезон е открит. Мислите ли, че е необходимо да стигаме дотам, госпожо Норт?
Измина цяла минута, преди Линда да поклати глава:
— Не смятам, че идеята е добра.
За първи път Линда признаваше основния проблем: че независимо от фактите, положението на сина й изглежда лошо. Ву реши да кове желязото, докато е горещо.
— Аз също не смятам. И това ме довежда до главния въпрос. — Хвърли бърз поглед на Хал, който й кимна окуражително. — Наистина ли мислите, госпожо Норт, че предвид всички събрани доказателства — историята с пистолета, лъжите пред полицията, показанията на очевидеца — наистина ли мислите, че трябва да посъветваме Андрю да поеме риска да се яви на процес за възрастни или да се опитаме да го разубедим, като го накараме да си признае?
Хал се пресегна и покри с длан ръката на жена си.
— Всичко се свежда до това как изглежда отстрани, скъпа. Какво биха направили съдебните заседатели, когато се запознаят с доказателствата.
Линда остана дълго смълчана. Най-после погледна първо Хал, сетне Ву.
— Нали не вярвате наистина, че той го е извършил?
Ву отговори уклончиво.
— Мисля, че осем години са далеч, далеч по-приемлива присъда от всичко, което би могло да се случи, ако отиде на съд за възрастни. Няма други заподозрени, госпожо Норт. Андрю е единственият, за когото знаем, че е бил на мястото на убийствата, освен това е имал и пистолет, и мотив.
Отново настъпи мълчание.
— Може би трябва да оставим Андрю да реши. — Гласът на Хал прозвуча като шепот.
Разбира се, Ву целеше точно това през цялото време. Когато Андрю се запознаеше със следващата серия доказателства, които имаше намерение да му поднесе още днес, Ву вярваше, че би бил истински глупак да отрича безнадеждността на положението си, а тя не го смяташе за глупак. Щеше да избере по-малката от двете злини. Но щеше да му е много по-трудно да вземе правилното решение, ако майка му непрекъснато го подтикваше да брани невинността си. Стига Линда да се съгласеше да не се противопоставя, Ву щеше да има зелена улица и лесно да убеди клиента си да признае.
— Ще отида да го видя веднага, след като си тръгна оттук — каза Ву.
— Може би трябва да дойда с вас — рече Линда. — Не искам да се чувства така, все едно го смятаме за виновен. Все едно сме го изоставили.
Компанията на Линда обаче беше последното, от което се нуждаеше Ву, докато разговаря с Андрю.
— По-добре оставете всичко на мен, госпожо Норт. Това наистина е въпрос, който изисква от сина ви да мисли рационално, а ако вие сте там, ще се развълнува излишно. Ако аз, като негов адвокат, му обясня, че не става дума за вина, а за правна стратегия, която ще му осигури повече години на свобода, той ще започне най-малкото да вижда по-ясно нещата. Ако наистина е невинен и категорично откаже да се признае за виновен, независимо какво ще му струва, тогава ще има процес. Но ако реши, че рискът не си заслужава…
Линда наведе глава и когато най-после вдигна поглед, каза:
— Тогава това означава, че вероятно все пак го е извършил, така ли?
Ами да, да, помисли си Ву. В края на краищата всички доказателства са налице, нали? Но се задоволи да каже:
— Ако признае, признае. Това е всичко. Въпрос на стратегия, а не на виновен или невинен.
Хал се наведе, дланта му още обгръщаше ръката на съпругата му на масата.