Адвокати на защитата
- Автор: Лескроарт Джон
- Серия: Дизмъс Харди [bg] #10
- Язык: болгарский
- Переводчик: Евелина Банева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Адвокати на защитата». Краткое содержание книги:
Дизмъс Харди е управляващ партньор в новосъздадената си процъфтяваща юридическа фирма. Младата му съдружничка Ейми Ву е поела защитата на Андрю Бартлет, седемнайсетгодишния син на богато семейство от Сан Франциско, който е арестуван за двойно убийство: на приятелката си и на учителя си по английски. Областният прокурор иска да го съди като възрастен, но решена да го задържи в системата за непълнолетни, Ву привлича Харди за втори адвокат на защитата. Докато случаят на Бартлет бавно върви към процес, серия от убийства разтърсва града. Неизвестен убиец, наречен от пресата Екзекутора, убива невинни граждани, на пръв поглед безпричинно. Ейб Глицки, който е назначен за заместник-началник на полицията, се опитва отчаяно да го спре.
Докато градът е на ръба на паниката, Харди и Глицки са въвлечени в надпревара с времето: единият, за да спаси клиента си, а другият — да залови убиеца. Но нищо не е такова, каквото изглежда, и случаите на двамата приятели се оказват тясно свързани. Когато се стига до шокиращата развръзка, са разклатени самите основи на съдебната система в Сан Франциско.
Глицки натисна звънеца. Звукът проехтя в къщата и едно куче се разлая.
Куче? В никой от рапортите не се споменаваше за никакво куче. Дали това означаваше нещо? За миг го налегна мрачно предчувствие — може би изобщо не трябваше да идва, след като не е подготвен за този разговор? Ролята му в престрелката миналата година го бе лишила от правото да бъде тук, изобщо да бъде ченге.
Точно така се чувстваше всеки божи ден, докато изпълняваше рутинната си работа като заместник-началник на полицията. Не заслужаваше този пост.
Но ето че през стъклото на вратата му се мярна фигура. Глицки потисна притесненията си, изпъчи се и се опита да придаде на лицето си съчувствен израз. Ако мъжът, когото се готвеше да разпита, не беше хладнокръвен убиец, значи бе жертва, човек, загубил спътницата в живота си в резултат на брутално насилие.
Вратата се отвори.
— Да?
Кеъри отговаряше на описанието от полицейските рапорти — изглеждаше поне шейсетгодишен, с петнайсетина килограма наднормено тегло и няколко редки кичура на лъскавата като кубе глава. Носеше бифокални очила без рамки, бяла риза и официална тъмна вратовръзка, разхлабена на врата. Глицки знаеше, че мъжът бе работил последните седемнайсет години като главен счетоводител в една средно голяма фирма на Ембракадеро. От облеклото му личеше, че още не е свикнал с пенсионерския живот.
— Господин Кеъри? Аз съм заместник-началник Глицки. Бихте ли ми отделили няколко минути?
— Разбира се — каза той с глас, в който звучеше досада и примирение. После добави без видима причина. — Извинете. — Пресегна се, натисна един ключ и изведнъж целият хол се обля в светлина. — Заповядайте.
Глицки пристъпи прага и последва Кеъри до едно канапе, на което двамата се настаниха. Кучето беше смесена порода, но напомняше повече на лабрадор. Тъмнокафяво на цвят и средно голямо. Подуши критично обувките на Глицки.
— Ако не обичате кучета, мога да затворя Рейнджър.
— Нямам нищо против тях — каза Глицки и се наведе да почеше животното зад ушите. Задоволен, Рейнджър седна в краката на стопанина си, който започна да го гали разсеяно. Внезапно Глицки долови миризмата на пица и в същия миг Кеъри каза:
— Тъкмо се канехме да вечеряме, но аз и без това не съм много гладен. Искате ли да видите и децата? Те са отзад в кухнята.
— Може би по-късно. Зависи. — Глицки прочисти гърлото си. — Първо, искам да ви поднеса искрените си съболезнования.
Кеъри кимна една забележимо.
— Второ, знам, че полицията не е постигнала особен напредък досега, но ви уверявам, че не възнамеряваме да прекратим разследването. Убиецът е още на свобода и горещо се надяваме, че ще го заловим.
— Мислите, че е мъж, така ли?
— Не. Не исках да създавам такова впечатление. Имате ли някакви основания да допускате, че може да е жена?
Кеъри вдигна глава и я поклати.
— Не. Просто реагирах на това, което казахте. Нямам ни най-малка представа кой може да го е извършил. Ако познавахте Елизабет… Тя нямаше врагове. Наистина. Искам да кажа, никой не е съвършен, но тя беше толкова мила, лъчезарна… — Той спря и примигна два пъти, преди да довърши мисълта си. — Толкова мила и лъчезарна жена.
— Така пише във всички рапорти, сър. А инспектор Белу ми каза, че двамата сте се разбирали чудесно. Никакви конфликти. — Не го произнесе като въпрос.
Кеъри вдигна рамене и въздъхна. В държанието му нямаше и следа от нервност.
— Бяхме отбор — каза той. — Така се изразявахме винаги един за друг. Не знам какво друго да кажа. Може и да сме имали дрязги в миналото, но вече дори не помня за какво. Бяхме отбор — повтори той. — Водехме нормален живот.
Първоначалното намерение на Глицки беше да пече съпруга на бавен огън, да го разпитва за вечерта на убийството дотогава, докато не открие някаква пролука в алибито му, убягнала на инспекторите Белу и Ръсел. Но сега, виждайки неподправената му, всепоглъщаща мъка, някак не можеше да си го представи в ролята на убиец.
— Знам, че инспекторите вече са ви разпитали, сър, но се питах дали последните дни не ви е хрумнало нещо ново — например някакви разногласия, които съпругата ви може да е имала с някой съсед, роднина или човек от училището на децата. Може би дори някаква отдавнашна вражда, за която в първите дни на шок и отчаяние не сте се сетили, или за която сте смятали, че няма връзка със случилото се.
Кеъри сведе поглед към кучето, престана да го гали и се облегна назад. Свали очилата си, избърса ги в крачола на панталона си и ги сложи обратно на носа си.