Любов извън закона
- Автор: Джонсон Сьюзен
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимира Матева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Любов извън закона». Краткое содержание книги:
— Всички да наблюдават този измамник Годфри. Също така обърнете внимание на мъжете от крайните редици. Не бива да ви убягват никакви странни знаци с ръце, които враговете ни могат да си разменят. Не можеш да се довериш на нито един проклет англичанин. Те никога не държат на думата си.
Елизабет си помисли, че той напълно е забравил за нейното съществуване. Беше забравил за изминалите шест дни и за последната нощ. Враждебността и омразата между шотландци и англичани бе толкова безгранична и с такива дълбоки корени в историята, че можеше да измести всякакви други интимни чувства. Елизабет си помисли, че в този момент тя би могла да бъде най-обикновен добитък или друга подобна стока, която се заменя срещу нещо, например кобила с висока стойност, открадната по време на среднощен обир.
— Роби изглежда добре — отбеляза някой от групата на Джони.
— И дано наистина да е добре — каза Джони с остър и решителен тон.
— Интересно защо около едната му ръка е увит женски шал — отбеляза друг от войните с изненадан глас.
— Дори е усмихнат — подметна трети.
Сред хората на Джони се разнесе тих смях.
— Очевидно англичаните са били доста гостоприемни — отбеляза Адам Кари.
— Навярно писмото на Хамилтън е облекчило престоя му в затвора на Харботъл — предположи Джони.
Херцогът на Хамилтън, подозиран в доста близки взаимоотношения с англичаните, въпреки че сам не признаваше това, бе написал едно писмо до Годфри, в което го молеше затворничеството на Роби да бъде максимално облекчено.
— Нали ти се погрижи да намалиш дълговете на Хамилтън.
— Имаме късмет, че той винаги се нуждае от пари.
В този момент Роби размаха ръка ентусиазирано, очевидно без никакви признаци на ограничение или насилие над него, при което дамския шал се развя на вятъра. На лицето на Джони най-после се появи жизнерадостна усмивка.
При приближаването на Роби Кари Елизабет бързо забеляза, че двамата братя изобщо не си приличаха. Мъжът, яздещ отстрани на баща й, въобще не бе по-млад вариант на едрия, силен и очарователен мъж, който стоеше до нея. Напротив. Роби Кари имаше къдрава ръждивочервена коса, опънато като струна тяло на младеж, неспокойна и неограничавана с нищо енергична натура и лице на трубадур. Имаше нещо по-нежно и изтънчено в неговия външен вид и Елизабет си помисли, че той по някакъв начин приличаше на ренесансов принц. Беше толкова елегантен и загадъчен. В този момент той се усмихна.
Джони на свой ред му отвърна с лъчезарна усмивка това бе единственото нещо, по което двамата си приличаха.
— Готови ли сте? — попита Джони със силен глас войните, строени около него.
— Ние наблюдаваме тила. Останалите държат англичаните на мушка — измърмори Кинмънт.
Джони кимна с глава и сбута леко коня си, като внезапно придърпа поводите на коня, на който беше Елизабет. Докато се придвижваха бавно, краката на двамата се докосваха непрекъснато поради близостта на двете животни.
Джони сякаш не забеляза това, докато Елизабет мигновено усети силния му крак и в спомените й изникна образът на мускулестото му здраво тяло. Мислите й изцяло се върнаха към предишната нощ и тя сякаш почувства топлината му. После тя си спомни неговите грациозни движения и начина, по който мускулите му тръпнеха под нейните нежни ласки. Нощта, прекарана в прегръдките на Джони Кари, завинаги щеше да остане в нейните спомени. Неговата страст, силата, изкусителната му усмивка, грейналите от радост очи и щедростта, която той й дари с неизпитано досега удоволствие. Елизабет погледна още веднъж към него, сякаш за да запечати завинаги образа му в сърцето си.
За пореден път я порази неговата изящна мъжка красота, блясъкът на дългата му коса, безупречният профил на лицето му, очертан на фона на пепеливото облачно небе, енергията, която широките му рамене излъчваха, изпъкналите мускули и стегнатите му ръце под коженото наметало, прикриващо вълнената риза от шотландско каре. Всичко у него говореше за непобедимост, невероятна мъжка сила и непоколебим дух. Колко далечен и абсолютно самотен изглеждаше сега Джони. Сякаш отдавна я бе заличил от живота си.
Както предварително бе уточнено в преговорите. Годфри и Джони трябваше да се отделят от придружителите си и да яздят напред заедно със своите заложници.