Магическият преход
- Автор: Абелар Тайша
- Язык: болгарский
- Переводчик: Нели Константинова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Магическият преход». Краткое содержание книги:
Тайши Абеляр - женщины-сталкера из партии нагваля Карлоса Кастанеды. Это не
только очередное увлекательное путешествие в мир магии дона Хуана
применительно к обучению женщины-воина, но и ценнейшее практическое пособие,
Здесь подробно описаны так называемые Магические приемы - упражнения, при
помощи которых можно достичь раскрытия энергетических ресурсов, здоровья,
молодости и, кроме того, понимания многих удивительных вещей, скрытых от нас
в обыденной жизни.
И на другия ден Клара още не беше се върнала, затова отидох в пещерата малко по-късно от обикновено. На връщане към къщи реших като упражнение умишлено да мина по обичайната пътека този път със затворени очи, за да симулирам, че вървя по тъмно. Исках да проверя дали мога да вървя, без да се спъвам, защото едва по-късно ми бе хрумнало, че всъщност бе много необичайно да съм изминала предишната вечер целия път до пещерата, без изобщо да се препъна в нещо. Докато вървях на дневна светлина, но със затворени очи, аз няколко пъти се спънах в камъни и коренища и си нараних пищялите.
Както седях на пода във всекидневната и превързвах драскотините си, внезапно влезе Клара.
— Какво ти се е случило? — с изненада попита тя. — Да не сте се сбили с кучето?
В същия този миг Манфред влетя в стаята. Убедена бях, че е разбрал какво каза Клара. Изръмжа сърдито, сякаш беше обиден. Клара застана пред него, поклони се леко от кръста, както източните ученици се покланят пред учителя си, и произнесе най-засуканото извинение на два езика, което съм чувала.
— Изключително съжалявам, уважаеми señor, че се изказах така лекомислено за Вашето безукорно поведение и изтънчени маниери и преди всичко за Вашата изключителна изисканост, която Ви превръща в un señor entre señores, el mas ilustre entre todos ellos — благородник сред благородниците, най-прославения сред всички.
Изпаднах в пълно недоумение. Помислих си, че Клара трябва да си е загубила ума през трите дни отсъствие. Никога досега не бях я чувала да говори така приповдигнато. Искаше ми се да се разсмея, но тя беше с толкова сериозно изражение, че смехът заседна в гърлото ми.
Тя тъкмо се канеше да изсипе нов порой извинения, когато Манфред се прозя, погледна я отегчено, обърна се и излезе от стаята.
Клара седна на дивана; цялото й тяло се тресеше от потискан смях.
— Когато е обиден, единственият начин да се отървеш от него е да го отегчиш до смърт с извинения — довери ми тя.
Бях се надявала, че Клара ще ми разкаже къде е била през тези три дни. Изчаках малко, в случай че заговореше за причината за отсъствието си, но тя не го направи. Казах й, че докато я е нямало, Манфред бе идвал всеки ден да ме наглежда в пещерата, докато правех прегледа. Сякаш се отбиваше от време на време да провери дали съм добре.
Отново изчаках Клара да спомене нещо за естеството на пътуването си, но вместо това тя каза без никакво учудване:
— Да, той е много грижовен и изключително внимателен към останалите. Затова и очаква същото отношение от тях и при най-лекото подозрение, че няма да го получи, се разярява. А когато е в подобно състояние, той е крайно опасен. Спомняш ли си как онази вечер едва не ти откъсна главата, когато го нарече куче-жабок?
Исках да сменим темата. Нямах желание да мисля за Манфред като за смахнато куче. През изминалите месеци той се бе превърнал за мен повече в приятел, отколкото в звяр. До такава степен приятел, че с тревога се улавях как убеждението, че той е единственото същество, което истински ме разбира, все повече ми се превръща в натрапчива идея.
— Не ми каза какво ти е станало на крака — напомни ми Клара.
Разказах й за неудачния си опит да вървя със затворени очи. Обясних й как бях вървяла в тъмното без никакви затруднения предишната нощ.
Тя огледа драскотините и натъртванията по краката ми и ме потупа по главата, като че ли бях Манфред.
— Вечерта ти не си си поставяла за цел да вървиш — каза тя. — Просто си била решена да стигнеш в пещерата, а краката ти автоматично са те отвели там. Днес обаче ти съзнателно си се опитала да повториш снощното ходене, но си се провалила най-жалко, понеже ти е попречил умът. — Тя се замисли за миг и добави: — Или може би не си се вслушвала в гласа на духа, който е можел да те насочва безопасно.
Тя се нацупи с една детинска гримаса на нетърпение, когато й заразправях, че не съм доловила никакви гласове, но понякога из къщата ми се е струвало, че долавям странни шепоти, макар и да съм била сигурна, че това е било само вятърът, повяваш, из празните коридори.
— Нали се уговорихме, че няма да приемаш буквално нищо от това, което ти говоря, освен ако не ти кажа предварително — напомни ми строго Клара. — Когато опразваш склада си, ти променяш своя инвентар. Сега вече има място за нещо ново, като например да вървиш в тъмното. Затова и си помислих, че може би се е отворило място за гласа на духа. Така усилено се опитвах да проумея за какво говори Клара, че сигурно съм сбърчила чело. Клара седна на любимото си кресло и търпеливо се зае да ми обяснява какво има предвид.