Магическият преход
- Автор: Абелар Тайша
- Язык: болгарский
- Переводчик: Нели Константинова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Магическият преход». Краткое содержание книги:
Тайши Абеляр - женщины-сталкера из партии нагваля Карлоса Кастанеды. Это не
только очередное увлекательное путешествие в мир магии дона Хуана
применительно к обучению женщины-воина, но и ценнейшее практическое пособие,
Здесь подробно описаны так называемые Магические приемы - упражнения, при
помощи которых можно достичь раскрытия энергетических ресурсов, здоровья,
молодости и, кроме того, понимания многих удивительных вещей, скрытых от нас
в обыденной жизни.
— Мислиш ли, че съм започнала да откачам? — попитах я аз разтревожено.
— На твое място не бих се тревожила от такова нещо — каза тя. — Лудуването ти беше естествена реакция от това, че си чула гласа на духа.
— Не беше един глас, много гласове бяха — поправих я аз.
— Ето, пак започваш да се хващаш за думите ми, педантична госпожице Перфекта — присмя ми се тя.
Обясни ми, че буквализмът е основна част от нашия инвентар и че трябва да го осъзнаем, за да можем да го избегнем. Гласът на духа е една абстракция, която няма нищо общо с гласове, въпреки това понякога можем да чуваме гласове. Каза, че в моя случай, понеже съм била възпитана като вярваща католичка, собственият ми начин на пренареждане на инвентара ми трябвало да бъде да превърна духа в нещо като ангел-пазител; внимателно, закрилящо същество от мъжки род, което бди отгоре над мен.
— Обаче духът не е ничий закрилник — продължи тя. — Той е абстрактна сила, нито добра, нито зла. Сила, която изобщо не се интересува от нас, но въпреки това откликва на нашата сила. Не на молитвите ни, забележи, а на нашата сила. Спомни си това следващия път, когато изпиташ нужда да се молиш за прошка!
— Но не е ли духът внимателен към нас и прощаващ? — попитах разтревожено аз.
Клара каза, че рано или късно аз ще отхвърля всичките си предубеждения за добро и зло, Бог и религия и ще мисля само с понятията от съвършено нов инвентар.
— Искаш да кажеш, че добро и зло не съществуват ли? — попитах аз, въоръжена с дежурния порой от логични доводи за свободната воля и за съществуването на злото, заучени през всичките години на католическото ми възпитание.
Но преди да започна, Клара каза:
— Именно в това моите спътници и аз се различаваме от установения ред. Казвала съм ти, че за нас свобода означава да си свободен от всичко човешко. Това включва също Бог, добро и зло, светци, Богородица и Светия дух. Ние смятаме, че извън-човешкия инвентар е единствената възможна свобода за човешките същества. Ако складът ни продължи да си е все така препълнен с желания, чувства, идеи и вещи от нашия човешки инвентар, къде тогава е свободата? Разбираш ли какво искам да кажа?
Разбирах я, но не така ясно, както ми се искаше, отчасти защото все още се съпротивлявах на идеята да изоставя типично човешкото в себе си, а също и понеже още не бях направила преглед на всички религиозни предразсъдъци, внушени от католическото ми възпитание. Освен това бях свикнала никога да не се замислям за неща, които не ми принадлежат пряко.
Докато се опитвах да открия слаби места в разсъжденията й, Клара ме извади от размисъла, като ме сръчка в ребрата. Каза, че ще ми покаже друго упражнение за спиране на мислите, с което се долавят енергийните линии. Иначе ще продължа да правя все това, което си знам: да се омайвам от представата за себе си.
Клара ми каза да седна с кръстосани нозе и да се накланям настрани, докато вдишвам, първо надясно, после наляво, и да усетя как сякаш ме придърпва една хоризонтална линия, която излиза навън от отворите на ушите. Тя каза, че за изненада линията не се олюлява с движението на тялото, а оставала напълно хоризонтална и това била една от загадките, които тя и нейните сподвижници открили.
— Като се накланяш по този начин — обясни тя, — от това нашето осъзнаване, което обичайно винаги е насочено напред, сега се движи настрани.
Нареди ми да отпусна мускулите на челюстите, като с дъвчещи движения три пъти извлека слюнка и после я преглътна.
— И какво става от това? — попитах аз, като преглъщах.
— Дъвченето и преглъщането придвижват част от енергията, намираща се в главата, надолу към стомаха, като така се облекчава натоварването на мозъка — каза с усмивка тя. — В твоя случай ти често трябва да правиш това упражнение.
Искаше ми се да стана и да се поразтъпча, защото краката ми бяха изтръпнали. Но Клара ми нареди да остана седнала още известно време и да продължа това упражнение.
Накланях се на двете страни, опитвайки се с всички сили да усетя тази неуловима линия, но все не можех. Успях обаче да спра обичайната си лавина от мисли. Измина може би около час в пълна тишина без ни една мисъл. Дочувах около нас жуженето на щурци и прошумоляването на листата, но повече вятърът не ми довяваше никакви гласове. Известно време дочувах лая на Манфред от неговата стая, отстрани на къщата. После, сякаш задвижени от нечута команда, мислите отново нахлуха в ума ми. Осъзнах каква спокойна и пълна тишина беше при абсолютното им отсъствие.
Неспокойното раздвижване на тялото ми сякаш бе дало знак на Клара, защото тя отново заговори: