Магическият преход
- Автор: Абелар Тайша
- Язык: болгарский
- Переводчик: Нели Константинова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Магическият преход». Краткое содержание книги:
Тайши Абеляр - женщины-сталкера из партии нагваля Карлоса Кастанеды. Это не
только очередное увлекательное путешествие в мир магии дона Хуана
применительно к обучению женщины-воина, но и ценнейшее практическое пособие,
Здесь подробно описаны так называемые Магические приемы - упражнения, при
помощи которых можно достичь раскрытия энергетических ресурсов, здоровья,
молодости и, кроме того, понимания многих удивительных вещей, скрытых от нас
в обыденной жизни.
— Гласът на духа идва от никъде — продължи тя. — Идва от дълбините на тишината, от света на небитието. Този глас може да се чуе единствено когато сме в абсолютно мълчание и равновесие.
Тя ми обясни, че двете противоположни сили, които ни движат, мъжка и женска, положителна и отрицателна, светла и тъмна, трябва да се поддържат в равновесие, за да може да се направи един отвор в енергията, която ни обгръща: отвор, през който може да се измъкне нашето осъзнаване. Именно през този отвор в енергията, която ни обгръща, духът проявява себе си.
— Това, към което се стремим, е равновесието — продължи тя. — Но равновесие не означава само равно количество от двете сили. Това означава още, че когато количествата се изравнят, новото, уравновесено съчетание набира инерция и започва да се движи от само себе си.
Усетих, че Клара се взря в тъмното към лицето ми, вероятно за признаци на разбиране. Като не откри такива, тя каза почти рязко:
— Май не сме толкова интелигентни, а?
Усетих как цялото ми тяло се напрегна от забележката й. Сопнах, се, че през целия ми живот никой не ме е обвинявал в недостатъчна интелигентност. Родителите ми, учителите винаги ме хвалеха като една от най-блестящите ученички в класа. Колкото до бележките, аз направо се поболявах да уча, за да получа по-добри оценки от братята си.
Клара въздъхна и търпеливо изслуша многословните доказателства за моята интелигентност. И преди да съм изчерпила всичките си доводи, за да я убедя, че не е права, тя отстъпи:
— Да де, интелигентна си, но всичко, което ми наговори, се отнася само за света от всекидневния живот. Дори повече от интелигентна — ти си ученолюбива, прилежна и кадърна. Не си ли съгласна?
Трябваше да се съглася с нея против волята си, защото собственият ми разум ми казваше, че ако наистина бях толкова интелигентна, колкото твърдях, аз нямаше направо да се претрепя от зубрене.
— За да бъдеш интелигентна в моя свят — обясни Клара, — ти трябва да си способна да се концентрираш, да приковаваш вниманието си над всяко конкретно нещо, както и над всяка абстрактна проява.
— За каква абстрактна проява говориш, Клара? — попитах аз.
— Отворът в енергийното поле около нас е абстрактна проява — каза тя. — Но не очаквай да го почувстваш или видиш по същия начин, по който чувстваш и виждаш конкретния свят. Тук става нещо друго.
Клара подчерта, че за да съсредоточим вниманието си над която и да било абстрактна проява, ние трябва да слеем познатото с непознатото в една спонтанна амалгама. По този начин ние можем да включим в това и ума си, а в същото време да бъдем безразлични към него.
После Клара ми каза да стана и да се поразтъпча.
— Сега, след като вече се стъмни, опитай се да вървиш, без да гледаш в земята — каза тя. — Но не като съзнателно упражнение, а като магьосническо не-правене.
Искаше ми се Клара да ми обясня какво разбираше под магьосническо не-правене, но знаех, че ако го стори, аз ще започна да обмислям обяснението й и да преценявам изпълнението си според това ново понятие, дори и ако не съм сигурна какво означава. Спомних си обаче, че бе използвала термина „не-правене“ и по-рано, и въпреки нежеланието да я разпитвам все пак се опитах да си спомня какво ми беше казала за него. За мен знанието, пък било и минимално или погрешно, беше по-добро от нищо, защото ми създаваше чувство за контрол, докато незнанието ми оставяше чувството, че съм абсолютно уязвима.
— Не-правенето е термин, който сме наследили от собствената си магьосническа традиция — продължи Клара, явно усетила, че имам нужда от обяснение. — То се отнася до всяко нещо, което не е включено в инвентара, който принудително са ни дали. Когато боравим с което и да било нещо от принудителния ни инвентар, ние правим; а всяко нещо, което не е част от този инвентар, е не-правене.
Каквото и ниво на отпускане да бях постигнала, то мигновено се изпари от нейното твърдение.
— Какво имаш предвид, Клара, когато говориш за вашата традиция на магьосници? — настоях аз.
— Когато поискаш, ти улавяш и най-малката подробност, Тайша. Нищо чудно, че ушите ти са толкова големи — каза тя през смях, но не отговори пряко на въпроса ми.
Вгледах се в нея, очаквайки отговор. Накрая тя каза:
— Не мислех още да ти разказвам за това, но щом ми се изплъзна, нека просто да ти кажа, че изкуството на свободата е продукт на магьосническото намерение.
— За какви магьосници говориш?
— Имало е тук, в Мексико, хора, а и още ги има, които се занимават с неизмерими въпроси. Моето магическо семейство и аз ги наричаме магьосници. От тях сме наследили всички тези идеи, с които те запознавам. Ти вече знаеш за прегледа. Не-правенето е още една от тези идеи.