Магическият преход
- Автор: Абелар Тайша
- Язык: болгарский
- Переводчик: Нели Константинова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Магическият преход». Краткое содержание книги:
Тайши Абеляр - женщины-сталкера из партии нагваля Карлоса Кастанеды. Это не
только очередное увлекательное путешествие в мир магии дона Хуана
применительно к обучению женщины-воина, но и ценнейшее практическое пособие,
Здесь подробно описаны так называемые Магические приемы - упражнения, при
помощи которых можно достичь раскрытия энергетических ресурсов, здоровья,
молодости и, кроме того, понимания многих удивительных вещей, скрытых от нас
в обыденной жизни.
— Но кои са тези хора, Клара?
— Скоро ще научиш всичко, което има да се научи за тях — увери ме тя, — Засега само ще се заемем с едно такова не-правене.
Тя добави, че в конкретния момент например не-правенето ще се състои в това да заставя себе си да повярвам безрезервно на духа, като се освободя от вечно преценяващия ум.
— Не просто да се преструваш, че вярваш, а всъщност тайничко да се съмняваш — предупреди ме Клара. — Само когато положителната и отрицателната сила са в съвършена хармония, ти ще бъдеш в състояние или да почувстваш, или да видиш отвора в енергията около теб, или да вървиш със затворени очи и да бъдеш сигурна, че ще успееш.
Вдишах няколко пъти дълбоко и тръгнах, без да гледам в земята, но с протегнати пред себе си ръце, в случай че се натъкна на нещо. Известно време все още се спъвах, а в един момент се натъкнах на цвете в саксия и за малко да падна, ако Клара не ме беше хванала за ръката. Постепенно започнах да се препъвам все по-рядко и по-рядко, докато накрая без никакво затруднение си вървях съвсем гладко. Имах чувство, че краката ми виждаха ясно всичко в двора и знаеха съвсем точно къде да стъпват и къде не.
9.
Един следобед, както правех прегледа си в пещерата, бях задрямала. Когато се събудих, открих на земята до себе си два красиво полирани кристала. За миг се поколебах дали да ги докосна, понеже ми изглеждаха някак заплашителни. Бяха дълги десетина сантиметра и съвършено прозирни. Краищата им бяха източени в остър връх и имах чувство, че светят със собствена светлина. Когато видях Клара да идва към пещерата, внимателно положих кристалите на дланта си и изпълзях от пещерата да й ги покажа.
— Да, прелестни са — кимна тя, сякаш ги бе познала.
— Откъде дойдоха? — попитах я аз.
— Оставени са тук за теб от някой, който те следи много отблизо — каза тя, оставяйки вързопа, който носеше.
— Не съм видяла никой да ги оставя.
— Този човек беше при теб, докато ти подремваше. Предупредих те да не заспиваш по време на прегледа.
— Кой е идвал, докато съм спяла? Някой от твоите роднини ли? — попитах аз възбудено. Поставих крехките кристали върху купчина листа и се обух. Клара ме бе посъветвала никога да не стоя с обувки, докато правя прегледа, защото, като ми стягат краката, те пречат на енергията да циркулира.
— Ако ти кажа кой остави кристалите, няма да го разбереш и дори може да се уплашиш — каза тя.
— Изпитай ме все пак. Откакто видях твоята сянка да се движи, мисля, че нищо повече не може да ме уплаши.
— Добре, щом настояваш — каза тя, докато развързваше вързопа. — Човекът, който те наблюдава, е майстор магьосник, който почти няма равни на тази земя.
— Имаш предвид истински магьосник ли? Човек, който прави зли магии?
— Имам предвид истински магьосник, но не човек, който прави зли магии. Той оформя и моделира възприятието така, както ти можеш да рисуваш картина с четките си. Но това не означава, че прави произволни неща. Когато манипулира възприятието със своето намерение, неговото поведение е безупречно.
Клара го сравни с китайските майстори-художници, които според преданията можели да рисуват дракони толкова истински, че когато накрая слагали зениците, драконите направо отлитали от стената или от паравана, на който били нарисувани. С понижен глас, сякаш ми разкриваше важна тайна, Клара каза, че когато един завършен магьосник е готов да напусне света, единственото, което трябва да направи, е да манипулира възприятието, да възнамери една врата, да пристъпи през нея и да изчезне.
Дълбокото вълнение, което се долавяше в гласа й, ме накара да се почувствам неудобно. Седнах на една голяма плоска скала и с кристалите в ръка, се опитах да си представя какъв ли можеше да е този майстор магьосник. От деня, когато пристигнах, аз не бях разговаряла с никого, освен с Клара и Манфред, просто защото наоколо нямаше никой друг. Не бях забелязала никакъв знак за присъствието и на пазача, когото бе споменавала Клара. Тъкмо се канех да й напомня, че тя и Манфред са единствените същества, които съм виждала, откакто съм тук, когато си спомних, че бях зървала още един човек: мъж, който сякаш се бе появил от нищото една сутрин, когато скицирах дървета близо до пещерата. Той беше клекнал на полянка на тридесетина метра от мен. Аз потръпвах от студа и това ме накара да обърна внимание, че е със зелен анорак. Носеше бежови панталони и типичната за северно Мексико широкопола сламена шапка. Не виждах чертите на лицето му, защото беше килнал шапката над лицето си, но фигурата му беше мускулеста и гъвкава.