Магическият преход

— Защото именно с вътрешното ухо човек е в състояние да различи повелите на духа.

— Когато дишаш — продължи тя, — остави енергията да излезе през ушите ти.

— Как се прави това? — попитах аз.

— Когато издишваш, съсредоточи вниманието си на отвора на ушите и чрез намерението и концентрацията си насочи протичането на енергията.

Тя следеше опитите ми известно време, като ме поправяше.

— Издишвай през носа, със затворена уста, а върха на езика опри до небцето — каза тя. — Издишвай безшумно.

След няколко опита усетих как ушите ми сякаш се отпушиха и синусите ми се прочистиха. Тогава тя ми нареди да разтьркам длани една в друга, докато се затоплят, и да ги поставя на ушите така, че връхчетата на пръстите почти да докосват тила ми.

Направих, каквото ми казваше. Клара добави да разтрия с кръгови движения и лек натиск ушите си; после, все така с длани на ушите и показалец, кръстосан със средния пръст, трябваше многократно да се потупвам зад ушите, като щраквам показалци в унисон. При това перване с пръстите чувах един звук като приглушен екот на камбана в главата си. Повторих това потупване осемнадесет пъти, както ми каза тя. Когато свалих ръцете си, забелязах, че съвсем отчетливо чувах и най-лекия шум сред околната растителност, докато преди всичко се сливаше в общ, приглушен шум.

— Сега, с пречистени уши може би ще успееш да чуеш гласа на духа — каза Клара. — Но не очаквай нещо като вик от върха на дърветата. Това, което наричаме „глас на духа“, е по-скоро чувство. Или пък може да е хрумване, което внезапно ти прищраква в главата. Понякога може да е влечение да отидеш на някое бегло познато място или да направиш нещо малко познато.

Може би от силата на внушението й аз дочух тих шепот около себе си. Когато съсредоточих още повече вниманието си към него, шепотът се превърна в човешки гласове, които говореха в далечината. Отличих кристален женски смях и един мъжки глас, богат баритон, да пее. Чувах гласовете така, сякаш вятърът ги довяваше на пориви. Напрегнах се да различа какво казват гласовете и колкото повече се вслушвах във вятъра, толкова по-приповдигнато настроение ме изпълваше. Една кипяща енергия в мен ме накара да скоча. Толкова щастлива се чувствах, че ми се искаше да играя, да танцувам, да се затичам наоколо като дете. И без да се усетя какво правя, аз започнах да пея, да подскачам и да се въртя из двора като балерина до пълно изтощение.

Когато най-сетне отидох до Клара и седнах, аз бях вир вода, но това не беше здрава физическа пот. По-скоро беше ледено изпотяване от изтощение. Клара също едва дишаше, но от смях пред маймунджулуците ми. С това подскачане и лудуване бях успяла да се направя на пълна глупачка.

— Не знам какво ме прихвана — казах аз по липса на каквото и да било обяснение.

— Опиши ми какво стана — каза Клара със сериозен тон. Когато отказах от смущение, тя добави: — Иначе Ще съм принудена да те приема като малко… ами-и, като че ли ти хлопа дъската, ако разбираш какво искам да кажа.

Казах й, че съм чула някакъв натрапчив смях и пеене и че те всъщност са ме накарали да се разтанцувам.