Молитвената песен
- Автор: Брукс Терри
- Серия: Шаннара #3
- Год: 1995
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елмира Димова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Молитвената песен». Краткое содержание книги:
— Е, дано да имаш късмет, момче — каза Слантър, който беше застанал пред него и имаше нещастен вид. — Не ми се сърдиш, надявам се.
— Къде отиваш? — попита го Джеър.
— Има ли значение? — отвърна гномът и хвърли зъл поглед на Гарет Джакс. После сви рамене. — По-добре ще си с него, отколкото с мен. Отдавна трябваше да си поема пътя.
— Не съм забравил, че ми помага, Слантър, през цялото това пътуване — вметна бързо Джеър. — И знаеш ли, мисля си, че пак би ми помогнал, ако се наложи.
— Грешиш! — сряза го гномът. — Просто ми беше жал, че ти не… Виж какво, и аз, като Спилк, бих те предал на Призраците, защото това би било най-разумното. Ти и Майсторът на бойните изкуства не осъзнавате срещу какво се изправяте!
— Видях те как се изправи срещу гнома, който тръгна да ме напада! — упорстваше Джеър. — Какво ще кажеш за това?
Слантър изсумтя и отвърна гневно:
— Ако изобщо имах някакъв мозък в главата си, щях да те оставя в ръцете им. Знаеш ли какво си причиних? Сега не мога дори да се върна в Източната земя! Гномът, който избяга, ще им разкаже всичко за мен! Или Спилк, когато се освободи! — Вдигна безпомощно ръце. — По дяволите, не ми пука! Поне за страната ми. Не съм бил там от години. На Призраците няма да им е трудно да проследят някакъв си жалък гном. Ще прекарам известно време на север, или може би в градовете на юг. Ще оставя нещата да следват естествения си ход.
— Слантър…
Гномът неочаквано се обърна рязко и изсъска:
— Но този, той не е по стока от мен! — Махна гневно с ръка по посока на Гарет Джакс, който отново пиеше вода от вира. — Отнася се към мен сякаш аз съм направил всичко това — сякаш аз съм виновен! Дори не бях чувал за теб, момче! Дойдох тук, защото преследвах друида! Никак не ми беше приятно да те открия и предам на Призраците!
— Слантър, чакай малко! — Споменаването на Призраците Морди припомни на младежа от Вейл нещо, което той почти беше забравил, облекчен, че е свободен. — Я ми кажи нещо за Черния скитник, който трябваше да ни чака на другия край на Черните дъбове.
Слантър се подразни, че тирадата му беше прекъсната:
— Какво искаш да знаеш за него?
— Той ще ни чака, нали? — попита тихо Джеър.
Гномът се поколеба, после кимна:
— Разбрах какво те вълнува. Да, ще бъде там. — Намръщи се. — Просто мини по друг път. Заобиколи го.
Джеър се приближи до него:
— Ами ако той реши да го очисти? — посочи към Гарет Джакс.
Слантър сви рамене:
— Ами тогава ще има един Майстор на бойните изкуства по-малко на този свят.
— И един по-малко от моята порода.
Изгледаха се мълчаливо.
— Какво искаш от мен, момче? — попита накрая гномът.
— Да дойдеш с нас.
— Какво?! — Ти си следотърсач, Слантър. Можеш да ни прекараш през Скитниците Морди. Моля, те, ела с нас.
Слантър разтърси енергично глава:
— Не. Говориш за Източната земя. Не мога да се върна там. Поне не сега. Освен това искаш аз да те закарам до Кълхейвън. Аз! Джуджетата ще си умрат от кеф!
— Само до границата, Слантър — настояваше Джеър. — После ще си тръгнеш по пътя. Не те моля за нищо друго.
— Ужасно много съм поласкан! — озъби му се гномът. Гарет Джакс се доближаваше към тях. — А бе я зарежи тази работа! И без това този не ме иска.
Гарет Джакс погледна гнома, после премести очи върху Джеър.
— Той е следотърсач — отбеляза младежът от Вейл. — Би могъл да ни помогне да избегнем срещи с Призраците Морди. Би могъл да ни покаже безопасен път на изток.
Майсторът на бойните изкуства сви безразлично рамене:
— Негова си работа. Да прави каквото ще.
Настъпи дълго, неловко мълчание.
— Слантър, ако тръгнеш с нас, ще ти покажа нещичко от начина, по който действа магията — проговори накрая Джеър.
Лицето на гнома изведнъж се оживи:
— Виж, за това си заслужава… — Изведнъж млъкна. — Не! Какви ги дрънкаш? Да не би да си въобразяваш, че можеш да ме подкупиш? Това ли си мислиш?
— Не — отговори бързо Джеър. — Аз просто…
— Само че не можеш — сряза го другият. — Подкупи не вземам! Аз да не съм…! — Изсумтя презрително, неспособен да намери думи, с които да изрази какво не е. После продължи: — Е, ако толкова много настояваш, ако това за теб е много важно, добре тогава, ще дойда. Щом искаш да дойда, ще дойда — но не срещу подкуп! Ще дойда, защото искам да дойда. По свое собствено желание, разбираш ли? И само до границата — нито крачка по-нататък! Не искам да си имам работа с джуджетата! Джеър го изгледа учудено, после му подаде ръка. Слантър я пое важно и я раздруса.
Решиха да оставят Спилк там, където си беше. Той щеше да загуби доста време, докато се освободи, но в крайна сметка щеше да се измъкне. В най-лошия случай щял да изгризе въжетата, отбеляза Слантър язвително. Ако започнеше да вика за помощ, някой можеше да го чуе, но трябваше да бъде предпазлив. В Черните дъбове бродеше една изключително зла порода горски вълци и виковете биха могли да привлекат вниманието им. Вълците обаче можеха да пристигнат просто, за да пият вода…