Брак за една година
- Автор: Хенли Вирджиния
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Брак за една година». Краткое содержание книги:
— Ако желаете още нещо, лейди, моля ви, кажете ми. Мое задължение е да се грижа за всичките ви удобства.
Преди да успее да му благодари, на вратата отново се почука. Тафи отиде да отвори. На прага стоеше Томас.
— Лорд де Уорън е приготвил документите… — Млъкна на средата на изречението. — Тя не може да слезе долу в този вид!
Тафи се наведе към него и промърмори:
— Няма нито рокли, нито бижута…
Томас огледа Джейн от главата до петите.
— Почакайте тук!
Откри лорд де Уорън в малката стая. Джок Лесли и най-големият му син Андрю Дъмфрис, който се обучаваше за главен управител на замъка, вече бяха там като свидетели.
Линкс вдигна глава от документите и Томас пристъпи напред.
— Милейди няма прилични дрехи, милорд.
Джок Лесли изглеждаше обиден.
— До днес тя е водила много скромен живот. Дрехите нямат значение. Важен е подписът й.
Джейн влезе в малката стая с кафявата си вълнена рокля и грубите кожени обувки. От двете й страни бяха оръженосците на господаря, които щяха да бъдат негови свидетели.
За един кратък миг Линкс бе обзет от лоши предчувствия. Томас бе прав — тя приличаше на обикновено селско момиче. Сдържано й се поклони.
— Не си променила решението си, нали?
Миглите й се спуснаха надолу, опитвайки се да прикрие страха, надигнал се в гърдите й. Как би могла да промени решението си, когато той бе заплашил баба й? Как можеше да откаже този временен брак, след като баща й бе приковал суровия си поглед в нея? Хвърли поглед, пълен с искрена омраза, и поклати глава.
Лорд де Уорън застана от едната й страна, взе ръката й в своята и зачака клетвата й.
— Аз, Джейн Лесли, се вричам на този мъж за една година и един ден. — Изговори го ясно, без колебание, което изненада и самата нея, но мислено добави: „И нито миг повече!“
— Аз, Линкс де Уорън, се вричам на тази жена за една година и един ден. — Дълбокият му сериозен глас я обгърна е кадифе.
Устната клетва бе достатъчна, за да се сключи споразумението, но Линкс искаше всичко да бъде законно. Той бе силният. Джейн не притежаваше никаква власт.
Когато Линкс де Уорън й подаде пачето перо, Джейн изпита благодарност, че поне я бяха научили как да се подписва. После той взе перото от ръката й и на свой ред изписа името си с твърд и четлив почерк. Въпреки че Джейн не можеше да чете, тя внимателно огледа подписа му, за да го запомни. Сама не знаеше как успя да накара ръката си да не трепне. Значи, всичко свърши. Рисът притежава тялото и душата ми за една година!
Когато свидетелите също добавиха подписите си върху документа, Линкс го посипа с пясък, сви го на руло и се обърна към Джок.
— Тази вечер в голямата зала ще организираме малко празненство. Благодаря на всички ви, че присъствахте. — Протегна ръка учтиво, но сдържано. Джейн усети как в гърдите й се надига див страх. Къде я водеше той? Какво смяташе да прави? Та сега бе едва следобед?
Пулсът й се ускори. Опитваше се да си припомни какво се бе случило, когато сестрите й сключиха временни бракове. Преглътна с усилие, тъй като се сети, че техните съпрузи не бяха чакали и пет минути, за да ги хвърлят в леглата си! С огромно безпокойство сложи ръката си върху тази на лорд де Уорън. Докато той я водеше през залата към Господарската кула, в главите и на двамата се въртяха едни и същи мисли: „Всичко свърши… Няма връщане назад.“
Тафи и Томас ги последваха и тихо си зашепнаха.
— Тази вечер голямата зала ще е препълнена. Всеки ще иска да я види — през зъби изрече Тафи.
— Той се преструва, че не го интересува как изглежда тя, но аз го познавам добре — увери приятеля си Томас. — Гордостта на лорд де Уорън може да съперничи с тази на Едуард Плантагенет. Ще трябва да направим нещо; вечерята е след по-малко от два часа.
— Ще претърся всеки гардероб в Дъмфрис. Може би ще се намери някоя подходяща рокля — предложи Тафи.