Брак за една година
- Автор: Хенли Вирджиния
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Брак за една година». Краткое содержание книги:
— За Бога, престанете с тези раздирателни любовни песни. Повикай гайдарите и изпейте нещо живо.
Изглежда всички в замъка се забавляваха, с изключение на Джейн. Усещаше, че я наблюдават с нарастващо любопитство. Вдигна поглед към дъното на дългата маса, където бе седнало семейството й. Магота не бе там, но братята и сестрите й явно се чувстваха добре. Искаше й се да седи сред тях, а не тук на платформата до суровия и намръщен де Уорън.
Линкс проследи погледа й.
— Изглежда братята ти се забавляват.
Дали не одобряваше поведението им? Вирна брадичка.
— Те обичат да се смеят и са много остроумни. Вие изглежда не притежавате чувство за хумор. Може би сте лишен от всякаква духовитост? — Джейн бе смаяна от собствената си дързост.
Линкс присви очи.
— Доставя ти удоволствие да ме бодеш с думи. Но скоро ще бъде мой ред да пробождам.
Джейн изтръпна и се надигна, за да побегне. Ръката му я сграбчи за китката.
— Няма да избягаш от мен, и то пред хората ми. Нямаш и най-малката представа как трябва да се държи една дама. Трябва да бъдеш изискана и мила. Да ми се усмихваш. Би трябвало поне да проявиш достатъчно любезност и да се преструваш, че си щастлива да се обвържеш с мен.
— Преструвки! — Натискът върху китката й се усили, но тя се усмихна и процеди: — Мразя ви! Дано съм ялова!
Линкс де Уорън мигом скочи на крака. Завъртя я в прегръдките си и извиси глас:
— Останете тук и се забавлявайте. Нашият управител ще се погрижи да не ви липсва вино. — Надигна се весела глъчка, докато мъжете гледаха как господарят им изнася избраницата си от залата.
Тафи приближи до лорд де Уорън и тихо рече:
— Вашата дама е твърде млада, милорд.
Линкс се вцепени. Да не би този дявол да се страхуваше за нея? Пренебрегна забележката на младежа и напусна залата. Двамата оръженосци го последваха, а останалите продължиха празненството — някои извадиха зарове, за да опитат късмета си, а други се предизвикваха на приятелски двубои. Линкс усети, как Джейн се вкопчва в рамото му и погледна към нея. Лицето й бе по-бяло от цветчетата в косите й.
Отнесе я на ръце по стълбите. Отвори нейната стая. Не можа да повярва, когато чу гласа на Томас в ухото си:
— Тя е съвсем невинна, милорд.
Влезе, пусна я да стъпи на пода и се извърна към оръженосците си:
— За Бога, да не би вие двамата да се опитвате да ме поучавате? — Тресна вратата пред угрижените им лица.
Сега, когато остана насаме с него, цялата й смелост се изпари.
— Милорд, съжалявам, не исках да ви обидя. Това беше просто игра, за да видя кой ще направи по-груба и безочлива забележка.
Видя страха в очите й. Очи, които бяха толкова прекрасни — топли и кафяви като на кошута. Последното нещо, което искаше, бе да я накара да се чувства като уловена в капан. Сведе глава към нея. Лицето му се смекчи.
— Мислиш ли, че можем да започнем отначало? Тази вечер бе истинско изпитание за теб. Всички онези любопитни погледи… Нека да забравим нещата, който си казахме.
— Да, така ще бъде най-добре — промърмори Джейн.
Линкс стоеше нерешително, чудейки се как да подходи с нея. Това бе необикновена ситуация, с каквато не му се бе налагало да се сблъсква досега. Ако жената, която искаше в леглото си, бе проститутка, тя отлично знаеше как да си върши работата с малко насърчаване от негова страна. Ако жената, която се бе заел да съблазни, бе дама, очакваше и посрещаше с радост ласките му в мига, в който вратата на спалнята се затвори зад тях.
Мислите му се върнаха към първата му брачна нощ. Много лесно бе отнел девствеността на Силвия. Лейди Бигод се бе вкопчила диво в него и това бе продължило през петте години на брака им. Обаче тогава ситуацията бе съвсем различна от сегашната. Раздразнено отпъди мислите за покойната си жена. Реши, че на всяка цена трябва да бъде любезен и внимателен. Не можеше да позволи нещата отново да се изродят и двамата да се впуснат пак в словесна битка.
— Хареса ли ви музиката, милейди?
Джейн знаеше, че езикът й много лесно се развързва, когато се чувства нервна, затова реши да говори колкото се може по-малко. Стоеше нерешително, забила поглед в пламъците.
— Да, милорд.
Настъпи тишина.
Линкс се разходи из спалнята, зърна закачената на стената лютня и любезно попита:
— Свириш ли?
Ресниците й потрепнаха. Стрелна го крадешком с поглед и видя, че гледа към лютнята.
— Не, милорд.
Отново тишина.
Линкс направи още няколко крачки из стаята и забеляза, че Джейн продължава да стои до вратата, точно там, където я бе оставил. Погледът му бе привлечен от дървените фигурки върху масата.