Брак за една година
- Автор: Хенли Вирджиния
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Брак за една година». Краткое содержание книги:
— А играете ли шах, милейди? — Дали в гласа му не прозвуча отчаяна нотка?
— Не, милорд. — В мига, в който го каза, й се искаше да си отхапе езика. Ако започнеха някоя дълга партия, това щеше да отложи консумирането на съюза им.
Младият мъж видя как погледът й се отправя с копнеж към огъня.
— Студено ли ти е?
— Не… Да… Не, милорд.
Линкс се засмя и се почувства много по-добре.
— Е, кое от двете?
— Краката ми са студени — избъбри Джейн.
Той отново се засмя. Явно си приличаха по студените крака! Протегна ръка.
— Ела да се стоплиш. — Гледаше я как бавно приближава. Сложи креслото с възглавничките по-близо до огъня. Тя седна вдървено, скръсти ръце в скута си и сведе ресници. Линкс се отпусна на колене, разтвори краищата на кадифената й туника и видя, че е без обувки.
Преглътна изненадата си, защото осъзна, че навярно няма пантофки. Ходилата й бяха ледени, а страните й горяха. Започна нежно да ги разтрива. Дишането й се учести.
Ръцете му бяха невероятно силни и топли. По цялото й тяло се разливаше топлина. Беше прекрасно, но близостта му отнемаше дъха й. Докато гърдите й се повдигаха и спускаха, тя видя как погледът му се задържа върху тях. Зърната й щръкнаха. Джейн се изплаши, че много скоро ще се озове гола пред него.
— Страхувате ли се от мен, милейди? — Тонът му продължаваше да бъде любезен.
— Не… Да… Не, милорд.
Той потисна смеха си.
— Е, кое от двете?
— Не знам, милорд — промълви тя, докато мачкаше с пръсти мекото кадифе на туниката.
Линкс разбра, че трябва да премахне преградата на учтива скованост помежду им.
— Джейн — нарочно използва името й, — нека се опитаме да свикнем един с друг. Цялата тази официалност няма да ни изведе до никъде. — Изправи се на крака и прекоси стаята, за да налее вино. По бледия цвят веднага разбра, че е разредено и твърде слабо, за да сгрее кръвта. Затова се запъти към стълбите, които водеха към неговите стаи.
Докато бе горе, Линкс свали дрехите си. Облече черния си кадифен халат и взе една кана с вино. Надяваше се, че е достатъчно. Надяваше се също, че Джейн ще се възползва от уединението си да се съблече и да си сложи нощницата, но когато слезе долу, я завари така, както я бе оставил.
Наля и на двамата по чаша от червеното вино и тихо въздъхна. Разбираше, че тя няма да улесни задачата му. Обзе го раздразнение. Може би тя не само бе невинна, но и напълно невежа. Занесе чашите с вино до огнището и й подаде едната. Наблюдаваше я скришом как нерешително отпива. Явно бе, че нямаше никакъв опит с виното, също както и с мъжете. Изглежда ще трябва да я учи на всичко.
— Отпиваш и задържаш глътката върху езика си, за да се насладиш на вкуса. — Наблюдаваше я как следва примера му. Изведнъж очите й заискриха. Току-що й хрумна една идея. Ще го помоли да я научи да играе шах. През това време ще долива чашата му, докато се напие и заспи.
— Стана ми горещо.
Линкс кимна.
— Виното стопля.
Джейн се изправи и се отдалечи от огнището.
— Ще ме научите ли да играя шах, милорд?
Разбра, че тя иска да избегне интимността, нещо, което неизбежно щеше да се случи помежду им, но неохотно реши да й отпусне още малко време.
— За една вечер не можеш да се научиш на такава сложна игра. Но ще започнем с първия урок. — Линкс де Уорън прикри нетърпението, което се надигна в гърдите му. Наистина искаше да й даде един хубав урок, но той нямаше нищо общо с шаха.
Двамата седнаха един срещу друг, разделени от малката масичка за игра. Фигурките бяха високи и изящни. Линкс взе една и й я подаде. Пръстите им се докоснаха. Джейн се отдръпна сякаш се бе опарила.
— Това е царят, най-важната фигура. Той е най-силният. Всеки играч разполага с шестнадесет фигури — цар, царица, два коня, два офицера и два…
— Кули — обади се Джейн и протегна пръст, за да ги докосне.
— Наричат се топове. Останалите осем са пионки.
„Точно каквато съм и аз!“ Джейн нервно завъртя царя между пръстите си. Линкс я гледаше как върти фигурката и почувства, че се възбужда. Изкашля се.
— Печелиш играта, ако матираш противниковия цар.
Взе чашата си и я изпи до дъно.
— Позволете да ви налея още вино, милорд — плахо предложи Джейн.
— Благодаря. — Той се протегна, за да вземе изящната фигурка от ръцете й. Погледна я през масичката и забрави за урока по шах. Нуждаеше се от отговори. Нито сдържани, нито учтиви, а прями и недвусмислени.
— Джейн, знаеш ли какво се случва между един мъж и една жена?
— Да. Виждала съм животните.
— Животните?
— Виждала съм ги как се съвокупляват.