Брак за една година
- Автор: Хенли Вирджиния
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Брак за една година». Краткое содержание книги:
— Просто си дръж устата затворена и краката разтворени — посъветва Кейти най-малката си сестра. — Мъжете не обичат разговори, а действия.
— Колкото е по-голям един мъж, толкова по-голям е и апетитът му — осведоми я Мери и разтвори ръце, за да посочи размера. — Не разправят току-така, че бил почти метър.
Кейти се изсмя на грубостта на сестра си.
— Те просто се шегуват, Джейн, не им обръщай внимание — успокои я Джудит.
— О, знам, че се забавляват за моя сметка.
Смехът на Кейти замря.
— Добре тогава, сега ще ти дам един истински съвет. Не плачи, колкото и да те боли. Мъжете мразят сълзите.
— Време е да се облечеш, Джейн. — Джудит й подаде голямата кърпа.
— Не, сама ще се подсуша.
— Престани да се самосъжаляваш! Всяка друга жена в Дъмфрис би продала и душата си, за да сключи временен брак с лорд де Уорън — заяви Мери.
— Тя е права — намеси се Джудит. — Това е благословия, а не проклятие. Опитай се да му доставиш удоволствие и му се подчинявай. Така всичко ще бъде наред.
След като Джейн се облече, Джудит разреса косите й, докато заблестяха в цялата си хубост. Златисточервените кичури бяха много красиви на фона на тъмнопурпурната туника.
Когато Линкс де Уорън дойде, за да я придружи до голямата зала, той се втренчи изумено в нея. Промяната бе невероятна! Вместо невзрачно селско момиче — красива млада жена. Бе истински впечатлен от усилията на оръженосците си да представят неговата дама в най-добра светлина. Простата клонка с разцъфтели цветове бе по-прекрасна и от най-блестящите скъпоценности. Стори му се много по-желана от която и да било друга жена.
Когато двамата влязоха в препълнената зала, Джейн стисна толкова силно ръката му, че Линкс веднага разбра колко е уплашена. За разлика от повечето жени, тя изглежда не искаше да бъде център на внимание.
— Съжалявам, Джейн. Всички са любопитни. След като те разгледат, ще те оставят на мира — окуражи я той и стисна пръстите й. Линкс изкачи платформата и вдигна ръце, за да въдвори тишина. Речта му бе кратка и ясна.
— Представям ви лейди Джейн. Моля ви заедно с мен да вдигнете тост в нейна чест. — Линкс вдигна чашата си и всички в залата го последваха.
Разнесоха се радостни ръкопляскания. Джейн сведе очи. Не смееше да погледне морето от мъже пред себе си. Не вдигна дори поглед, за да поздрави семейството си. Не смееше да погледне и към лорд де Уорън. Но усещаше присъствието му. Двамата седнаха. Неговият стол бе издигнат по-високо от нейния, за да покаже положението му. Оръженосци стояха зад тях и ги обслужваха.
— Според обичая трябва да отговориш на тоста.
Джейн вдигна ресници и за миг се втренчи в него, после взе чашата си и я пресуши. Линкс развеселено стрелна вежди.
— „Благодаря“ би било много подходящо за една дама.
Виното накара страните й да порозовеят. Неочаквано дръзко тя заяви:
— Ако сте искали дама, милорд, тогава не бихте избрали мен.
— Нима се опитваш да ме предизвикаш, cherie?11
Томас напълни отново чашата й и Джейн колебливо погледна към виното. Линкс забеляза нерешителността й и си припомни онзи път, когато тя изсипа горещата супа в скута му. Преди да протегне ръка към чашата, той я хвана и я изгледа предупредително.
Джейн прочете мислите му и устните й се извиха в дяволита усмивка.
— Не се страхувайте, виното е прекалено добро, за да го хабя заради вас. — Отдръпна ръката си, сякаш докосването му я бе обидило.
— Нахалството може много скоро да ме изнерви — с меден глас заяви Линкс.
— Значи няма да е нужно да чакам една година и един ден.
Линкс едва успя да прикрие смеха си. Толкова остроумна! Това го изненада приятно. Наслаждаваше се на словесния двубой с нея. Многократно го предпочиташе пред страха, който първоначално му бе демонстрирала.
Обикновено Джейн не страдаше от липса на апетит, а храната, която поставиха пред нея изглеждаше добре и ухаеше много вкусно. Обаче гърлото й се бе стегнало. Едва преглъщаше под всички тези погледи, втренчени в нея.
Линкс я наблюдаваше как рови разсеяно в чинията си. Защо всички жени ядяха като птички и гладуваха заради суетността си? Сестра му Джори бе единствената жена, която отдаваше дължимото на вкусната храна, а мъжете, които не я харесваха, се брояха на пръсти.
Уелските арфисти се разхождаха бавно из голямата зала и свиреха. Когато почти всички се нахраниха, баладистът пристъпи в центъра на залата и изпя прочувствена любовна песен. Джейн умираше от неудобство. Страните й горяха, а ръцете й бяха студени. Краката й също леденееха, тъй като бе дошла само по чорапи. Грубите й кожени обуща не подхождаха на елегантната туника, а си нямаше пантофки. С ъгълчето на окото си зърна как лорд де Уорън вика Томас и му прошепва:
11
Скъпа — (фр.) — Б.пр.