Брак за една година
- Автор: Хенли Вирджиния
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Брак за една година». Краткое содержание книги:
Джейн събра цялата си смелост.
— Милорд, ще ми разрешите ли да говоря откровено?
— Разбира се.
— Не знам кой ме е пожелал. Може би един от вашите уелсци заради дарбата ми да лекувам. Може би вашият оръженосец Тафи, който ми каза, че за него съм ангел на милосърдието. Може би сър Джайлс, защото облекчих болката му и той е решил по този начин да ми се отплати. Но който и да е той, отговорът ми е „не“. Не искам да се обвързвам с никого. — Джейн пое дълбоко дъх и се опита да спре треперенето на коленете и ръцете си. — Милорд, вие няма да ме заставите насила, нали?
— Джейн, баща ти се съгласи да сключиш временен брак с мен.
Джейн невярващо повдигна вежди.
— С вас?!
Погледна в зелените му очи. После погледът й се плъзна надолу по светлокестенявата коса, невероятно широките рамене и стройните мускулести крака. Накрая вдигна очи, спря ги за миг върху твърдите му неусмихващи се устни и отново се втренчи в зелените му хищни очи.
Пръстите й се сключиха около талисмана. Нима богинята Бригантия я бе изоставила? Бе толкова смаяна и потресена, че изведнъж целият потискан страх от този мъж я заля като буйна река. Заклокочи по вените й, прободе сърцето й и се надигна към гърлото, така че почти отне способността й да диша. Притисна длан към челото си за да спре замайването. Едрата фигура на Линкс де Уорън се размаза и загуби очертанията си. Джейн се олюля.
Глава 9
Линкс я подхвана и тя припадна в ръцете му. Погледна надолу към нея. Тогава прибави и определението „деликатна“ към характеристиките на Джейн. Разгледа я по-отблизо. Имаше нещо познато в лицето й. Дръпна шала и яркият цвят на косите й мигновено я издаде. Велики Боже, та това беше своенравната млада жена, която непрекъснато му създаваше неприятности! Но, какво, по дяволите, бе сторила с гърдите си? Линкс прокара ръце по тялото й. Вместо мека плът обаче усети нещо грубо и кораво. Лесно се досети, че нарочно е превързала красивите си гърди, за да не я познае.
Пъхна ръка под вълнения плат и я освободи от стегнатата превръзка. Прекрасните гърди се изсипаха с цялата си хубост и свежест. Линкс не можа да устои на изкушението. Обхвана с длан твърдата плът на едната гърда и разтри с палец розовото зърно, докато то щръкна. После ръката му се плъзна към другата гърда. Разтри и другото зърно, докато то също не разпъпи като малко нежно цвете.
В мига, в който отново можеше да диша, Джейн отвори очи и гневно се втренчи в де Уорън, който побърза да отдръпне ръцете си. Неохотата, с която го стори, изненада и него самия.
— Защо, по дяволите, си се предрешила?
— Вие сте много избухлив, милорд, и винаги когато ме видите изпадате в ярост. Покрих косата си и пристегнах гърдите си, защото се надявах, че няма да ме разпознаете. — Гърдите й развълнувано се надига и спускаха.
Очите му се задържаха с възхищение върху тях — бяха толкова чувствени и красиви.
— Заради тази глупост ти прилоша!
— На мен никога не ми прилошава, милорд! — гордо заяви Джейн, но много бързо осъзна грешката си. Ако кажеше, че има деликатно здраве, той можеше да не я поиска.
— Защо не ми каза от самото начало, че си дъщеря на моя управител? Защо ме излъга, че се казваш Сирони? — Изненада се, че бе запомнил името й.
— Не съм ви излъгала, лорд де Уорън. Сирони е моето келтско име.
Втренчи се в нея. В какво, но дяволите, се бе забъркал?
— Сега е мой ред да говоря направо. — Дълбокият глас на де Уорън проникна в мислите й. — Аз вече съм бил женен, но от този съюз не се родиха деца. Притежавам обширни земи и имения. Един ден ще наследя графство. Нуждая се от наследник. Това е причината да предложа временен брак. Ако забременееш, незабавно ще се оженя за теб. Ако не, временният брак ще бъде прекратен точно след една година и един ден и на баща ти ще бъде изплатена щедра компенсация.
Страхът й се примеси с гняв.
— Защо избрахте точно мен, лорд де Уорън? — Отпъди неканената мисъл, че по някакъв начин съдбите им са вързани.
— Баща ти има десет деца. Все плодовити. — Хвърли й остър поглед. — Какво ще кажеш, Джейн? Ще се опиташ ли да ми дадеш дете?
Макар че коленете й трепереха, Джейн вирна гордо брадичка и рече дръзко:
— Съжалявам, лорд де Уорън. Сигурно повечето от жените ще сметнат предложението ви за голяма чест, но аз не съм като тях. Не желая да сключвам нито временен, нито постоянен брак. Не искам да бъда ничия съпруга. На мен ми е дадена силата да лекувам и аз не се стремя към нищо друго, освен да използвам дарбите си, така както са правили древните келти.
Линкс остана изумен. Та тя бе едно най-обикновено момиче! Как се осмеляваше?!