Брак за една година

— Ще ти дам да носиш сандъчето ми с лекарствата, Тафи. С останалото ще се справя и сама.

Събра малките панички за боите и четките си. Не й бяха останали камъни. Трябваше да си събере нови край брега. Подаде на оръженосеца сандъчето с билките и мехлемите.

— Мога да нося и още нещо, милейди.

Джейн погледна към нещата в ръцете си.

— Няма повече.

Тафи си припомни потенето под тежестта на огромния багаж на лейди Алисия и още повече хареса лейди Джейн.

Влязоха в замъка. Младият оръженосец я поведе към Господарската кула. Изкачиха каменните стълби.

— Това ще бъдат вашите покои, лейди Джейн. Лорд де Уорън заема стаите точно над вас. — Подаде й сандъчето и добави: — Ей сега се връщам, милейди.

Джейн се огледа. Разкошната обстановка я изплаши. Сякаш краката й се сраснаха с килима. Много пъти бе идвала в голямата зала, но сега за пръв път се намираше в една от кулите на замъка, където бяха личните спални.

Обходи с поглед богато извезаните гоблени, пръснатите по столовете и пейката малки възглавнички, музикалните инструменти, масичката за игра с красивите дървени фигури. Накрая я привлякоха танцуващите в огнището пламъци. Пристъпи по-близо и се почувства успокоена от топлината на огъня. Стаята бе толкова просторна, че й се струваше, че никога няма да свикне с нея. Вдигна поглед към свода в дъното и с нарастваща тревога осъзна, че там има и друга стая. Събра цялата си сме лост и мина под арката.

Леглото я накара да се закове на място. Никога досега не бе виждала подобно нещо. Собственото й легло представляваше малък сламеник върху леко издигната дървена платформа. Леглото, в което спяха брат й Бен и Джудит, бе достатъчно широко за двама, но то също бе върху дървена платформа близо до пода. Това тук бе огромно! И толкова високо, че отстрани имаше дървени стълбички, за да се изкачиш до него. В четирите му края се издигаха високи дървени колони, от които висяха кадифени завеси. Върху разкошния плат бяха пришити малки халки, така че завесите да могат да се дърпат и да осигуряват пълно усамотение. Една смущаваща картина изплува неканена в съзнанието й — двамата с лорд де Уорън обградени от полумрака на кадифените завеси. Коленете й омекнаха.

Побърза да отпъди порочното и грешно видение и отвори тежкия гардероб. Сега разбра защо в стените нямаше забити куки за дрехи — те бяха тук. Закачи пелерината си и двете вълнени рокли — черната и сивата. Подреди долните си ризи и чорапи в едно от чекмеджетата, а в другото сложи нещата си за рисуване. После видя отражението си в огледалото.

Отстъпи уплашено назад, помислила, че в стаята има още някой. Когато разбра, че това е просто полирано до блясък сребро, поставено в дървена рамка, приближи, за да се огледа по-добре. Новото преживяване я смути и обърка. Разбира се, беше се виждала в горския вир, но чистите води й показваха само размазан образ. А огледалото съвсем ясно и точно отразяваше.

Затаи дъх. Докосна с пръсти блестящата повърхност, прокара ги по извитите вежди и високите скули. Изпита разочарование, когато видя, че очите й са бадемови точно като тези на кошутата, която бе видяла с малкото й. Устните й бяха прекалено пълни, а косата — твърде ярка! Защо косата й бе толкова червена; защо не бе с гарвановочерна коса като сестрите си? Джейн се извърна от огледалото със свито сърце. Чу почукване и изтича да отвори. Тафи бе начело на внушителна процесия от прислужници. Едната държеше кърпи и сапун, другата носеше чисти ленени чаршафи, а някакво младо момче мъкнеше кофа с въглища. Други двама внесоха дълбок леген и кана, пълни с топла вода, а самият Тафи държеше голям поднос с чаши, бутилка вино и различни сладкиши. Сложиха нови факли в скобите по стените и голяма квадратна свещ в месингов свещник на масата. Накрая Тафи се обърна към Джейн: