Брак за една година
- Автор: Хенли Вирджиния
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Брак за една година». Краткое содержание книги:
— Аз ще прегледам и своя гардероб, и този на господаря. Все ще открием нещо.
Линкс отвори вратата на стаята на Джейн и я пусна да мине пред него. Внезапно се сети, че тя няма прислужница.
— Би ли искала сестрите ти да бъдат с теб и да ти помогнат?
Лицето на Джейн светна от облекчение, въпреки че това и се струваше нелепо. Кейти и Мери никога не биха й помагали.
— Благодаря ви, милорд, бих се радвала на компанията им, въпреки че съм свикнала сама да се обслужвам.
Линкс се намръщи. Нима тя не разбираше, че сега бе много по-високопоставена от всички жени в Дъмфрис Касъл?
— Надявам се, че ще се чувстваш удобно тук. Тази кула е доста подходяща за нас. Моите стаи са на горния етаж, по тези стълби. Няма да те безпокоя обаче всеки път, когато влизам и излизам, защото пред покоите ми има тераса, от която се спуска друга стълба. Ще разполагаш с относителна самостоятелност. — Както и аз. Нямаше намерение да позволява на тази млада жена да се меси в живота му.
Тогава видя Томас на прага и се зарадва на прекъсването.
— Смятам да се изкъпя, Томас.
— Прислужниците донесоха вода за банята на лейди Джейн, милорд.
— Добре, ще се изкъпем едновременно.
Джейн се скова, представяйки се как се къпят заедно във ваната, но отдъхна с облекчение, когато видя двамата мъже да изчезват надолу по стълбите. Явно бе изтълкувала неправилно думите на лорд де Уорън.
Линкс се отпусна във ваната и сви дългите си крака, за да се побере. Изтърка добре мазолите по ръцете си и старателно почисти ноктите.
— Ще облечете ли зелената туника, милорд? — Томас извади тъмнокадифената дреха от гардероба.
Линкс се намръщи.
— Доста е обикновена за празничен случай, не мислиш ли?
— И пак ще изглеждате като натруфен паун в сравнение с лейди Джейн.
— Аха — промърмори Линкс и започна да сапунисва главата си. — Нима няма поне една подходяща рокля?
Томас остави зелената туника върху леглото и донесе ведрото с вода, която изля, без да се церемони, върху господаря си.
— Тя няма нищо — нито нощници, нито скъпоценности, нито панделки. Дори четка за коса. Използва чесало.
— Тогава й занеси някои от моите гребени и четки, докато й набавим всичко необходимо. Вземи платове от килера и кажи да й ушият няколко рокли. Сигурно в замъка или в града има добри шивачки. Попитай Джок.
— Да, милорд, но това не решава тазвечерното ни затруднение.
Тазвечерното затруднение! Томас не знаеше и половината от него!
Докато оръженосецът отваряше и затваряше чекмеджетата, погледът му попадна на изрязаната риза, която лорд де Уорън слагаше върху плетената си метална ризница. Изящната коприна се обличаше по време на турнири. Хрумна му, че от това ще излезе чудесна нощница. Усети как слабините му се втвърдяват и се ухили доволно. Да, копринената риза щеше да свърши добра работа. Ръката му се поколеба първо върху черната, със сребърното изображение на рис, но след това посегна към бялата.
През това време Тафи се ровеше из стаите с надеждата да открие някоя захвърлена и изоставена рокля. Ала жените явно бяха твърде свидливи. Те ценяха дрехите си и не ги изоставяха, когато си заминаваха. Посъветва се със сър Джайлс Бърнард, който се славеше като най-модерно облечения рицар в свитата на де Уорън. Той с огромна радост отвори гардероба си, когато узна, че става дума за лейди Джейн. Избра една тъмнопурпурна туника. На Джейн щеше да й стигне до глезените. Щедро добави и една тежка сребърна верига за колан.
Тафи обаче не успя да намери дори и един метър панделка в целия Дъмфрис. Затова слезе в градините и набра цветя. Откъсна една клонка, покрита с цветове, махна бодлите с ножа си и я изви във формата на малка корона. Когато се запъти към Господарската кула, с облекчение видя, че сестрите на Джейн вече бяха дошли, за да й помогнат да се облече за празненството.
Глава 10
Джейн бе благодарна, че нейната любима снаха Джудит Лесли придружаваше Мери и Кейти. Сестрите й не спираха да бърборят какъв голям късмет имала, дето лорд де Уорън я е избрал. Докато Джудит й помагаше да влезе в огромната вана, я погледна с истинско съчувствие.
— Страх ли те е?
Джейн се потопи в топлата вода. Възнамеряваше да отрече, но искрената загриженост изтръгна истината.
— Да, страхувам се… Не знам какво да очаквам.
Кейти многозначително се изсмя.
— Очаквай най-лошото!
— Така няма да останеш разочарована — поясни Мери.
— Джейн няма опит с мъжете — сгълча ги Джудит. — Тя се нуждае от съветите ни, а не от злобни подмятания!