Брак за една година
- Автор: Хенли Вирджиния
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Брак за една година». Краткое содержание книги:
— Тази вечер?!
— Не — засмя се баща й. — Тази вечер той ще бъде твърде зает да мъмри хората си, задето в негово отсъствие са се държали толкова безотговорно. Много се ядоса.
Джейн си отдъхна. Ако господарят е толкова разгневен на рицарите си, едва ли ще изслуша благосклонно една молба за временен брак.
— Носи се слух, че лорд де Уорън иска да ме види заради предложение за временен брак — предпазливо рече тя.
— Господи! Тук слуховете пълзят по-бързо и от бълхи! Сигурно сестрите ти са подслушали разправията ми с Магота. — Джок не беше истински ядосан, а по-скоро развълнуван, затова разроши косите на Джейн. — Очертава се много добро бъдеще за нашето семейство. Подобно нещо се случва един път в живота. — Не искаше да развали изненадата. — Утре сутринта отиваш в замъка. Лорд де Уорън иска лично да ти съобщи какво сме решили.
Сърцето й се сви.
— Ти вече си сключил съглашение? Татко, аз не искам временен брак! Желая да използвам необикновените сили, с които съм надарена, за да лекувам, така както са правили древните келти!
— Приказваш също като Магота. До гуша ми дойде от глупостите, с които ти пълни главата! Ти си длъжна да се подчиняваш на мен, а не на баба си! Върви да си лягаш!
Джейн не посмя да спори. Магота сигурно се бе опълчила срещу решението му и какво бе постигнала? Трябваше да призове цялата си смелост и сама да откаже на лорд де Уорън.
След като се съблече, Джейн погледна към камъка, който лежеше между голите й гърди. Сърцето й заби по-учестено, тъй като си припомни за предстоящата среща с лорд де Уорън. Имаше някаква странна нишка, която свързваше съдбите им, а това едновременно я вълнуваше и смущаваше. Той бе най-силният мъж, когото някога бе срещала. Събуждаше необясними страстни чувства у нея. И безграничен страх.
Знаеше, че утре ще трябва да намери смелост, за да му се противопостави. Ще откаже временен брак и направо ще му заяви, че не желае никакъв мъж — нито сега, нито когато и да било! Мисълта да противопостави желанието си на неговото я накара да потрепери. Но тя щеше да каже „не“ на Линкс де Уорън и това щеше да й достави искрена радост!
Обаче рано на следващата сутрин голяма част от куража й се бе изпарила. Не можеше да прогони ужаса от мисълта за предстоящата среща с лорд де Уорън, защото досега все бе успявала да го разгневи. Тогава й хрумна нещо. Както смяташе да се направи непривлекателна за този, който я бе пожелал, така можеше да се маскира и сега.
С помощта на Магота стегна с ленена кърпа гърдите си.
— Стегни още по-силно, искам да изглеждам слаба и мършава.
— Сигурна ли си, че можеш да дишаш, дете?
— Да. О, какво да направя с косата си?
— Ще я опънем назад и ще я покрием с шал.
Облечена в кафявата си вълнена рокля, Джейн влезе в замъка. Бе посрещната от оръженосеца Томас. Той я изгледа с любопитство, но не каза нищо относно външния й вид. Просто я поведе към една малка стая, отделена от голямата зала, където лорд де Уорън работеше. Каза й да почака, изчезна за миг, после се върна и й даде знак да влезе. Джейн вдигна брадичка, пристъпи прага и чу как вратата се затвори зад нея.
Застанал с гръб към огнището, Линкс де Уорън попита:
— Ти ли си Джейн Лесли?
— Да, милорд — меко рече тя, смутена от силното му излъчване.
Велики Боже, помисли си Линкс, тя изобщо не приличаше на другите две едрогърди дъщери на Джок.
— На колко си години? — грубо попита той.
— На осемнадесет, милорд. — Джейн сведе очи.
— Аз съм почти на тридесет — безцеремонно заяви де Уорън.
Видя как миглите й потрепнаха. Бе твърде млада и невинна, а явно и много срамежлива. Мислено се упрекна. Нима тъкмо тези качества не търсеше всеки мъж у майката на децата си? Със сигурност бяха за предпочитане пред лукавството, интриганството и разпуснатостта. И все пак със сигурност предпочиташе една кобила за разплод пред неопитната млада кобилка, която сега стоеше пред него и която навярно още не бе обяздвана.
От опит Линкс де Уорън знаеше, че жените са хитри и пресметливи. Нима бе възможно това момиче да е водило толкова затворен живот, че все още да е с непокварена и чиста душа? Изглежда изпитваше страхопочитание към него. Предположи, че това се дължи на факта, че е благородник, а тя — от ниско потекло. Навярно щеше да му се подчинява във всичко. Ще й заповядва само с поглед или дума.
Линкс я огледа от главата до петите. Плоско и невзрачно създание. Но той не си търсеше красива дама, нито страстно търкаляне в сеното. Той искаше деца, затова реши да говори направо.
— Двамата с баща ти сключихме споразумение за временен брак.