Изменящата се земя [bg]

Тя отново повтори призива. Съществуваха и други обяснения, но сега не й се искаше да мисли за тях. Наведе се ниско напред и добави нота на настойчивост.

Изведнъж усети присъствието му в съзнанието си — приближаващо, набиращо сила, необяснимо тревожно. Тя се подготви за чисто умствено общуване, което не се осъществи. Вместо това водата започна да ври. Тя зачака, но мина още време, а той все още не се появяваше. Тогава започнаха да я обливат вълни от усещания — мрачни, зложелателни. Заиздигаха се като прилепи от кратера, докосваха я съвсем леко и неволно с чувство на игривост и любопитство, каквито обикновено преобладаваха тук.

— Какво става? — запита тя на чуруликащия език, който използваше.

Отново не получи отговор, но вълните от усещания и емоции нараснаха. Атмосферата на мястото стана мрачна и зловеща. После изведнъж се промени и се надигна почти бодро усещане, примесено с триумфална нотка, която набираше сила, докато помете другите и ги изтласка на заден план. Водите отново се развълнуваха и част от аморфния мрачен силует се появи на повърхността. Смътна перлена аура просветваше слабо около него, замъглени форми се стрелкаха постоянно във вътрешността му, като изкривяваха движещата се под тях маса.

— Сестро, любима, жрице, приветствам те от многото места, които обитавам — достигна до нея официалния поздрав на същия език.

— Привет и на теб от намиращата се тук, Туалуа, родственик на Древните. Ти си разтревожен. Каква е причината? Кажи ми.

— Кралице на това място, Семирама, това е болезненият цикъл на растеж на тези от моя вид. Родственик на тъмата и светлината, аз притежавам и двете същности.

— Както и всички ние, Туалуа.

— Да, но хората успяват да ги обединят през краткия промеждутък на дните си. Това сигурно прави живота много по-прост.

— Това създава своите проблеми.

— Да, но нашите обхващат епоха подир епоха на самообвинение, всеки път заради предишния цикъл, когато противоположното е преобладавало — до онзи дългоочакван, невъзможен ден, когато нашите същности се сливат и ние можем да последваме близките си в места отвъд този ад от противоречия.

Вълна на почти непоносима тъга се разля върху нея и тя се разрида неудържимо. Едно пипало се надигна почти свенливо и върхът му докосна стъпалото й.

— Не тъгувай за мен, дете! По-добре оплаквай човешкия род. Когато злата воля ме обсеби, а аз се разкайвам за това време, мощта ми ще се понесе по земята и всички хора ще страдат — освен ти, която ми служиш, защото ще станеш силна и ярка, и твърда и студена като утринна звезда. А аз ще бъда по-силен от когато и да било преди и основите на света ще потреперят, както в старите времена, когато други от моя вид в цикъл на раздвоение са се борили за човешката душа.