Градът на мрака

— Може би ще продължа да си блъскам главата с векове? — каза той на глас. — И ще бъда убит от някой отчаян ученик, както аз, както Масой отне живота на Безликия. Дали този ученик ще обезобрази себе си, за да заеме моето място? — иронично се изкикоти Алтън при мисълта за вечния „безлик учител“ в Сорсъри.

Кога ли матроната-повелителка на Академията щеше да се усъмни в него? След хиляда години? Десет хиляди? Или Безликият щеше да надживее самия Мензоберанзан? Да си учител не е толкова лошо, предположи Алтън. Много мрачни елфи биха жертвали всичко, за да им бъде оказана такава чест.

Той положи глава на сгъвката на лакътя си и отхвърли от съзнанието си нелепите мисли. Не беше истински учител, нито пък „откраднатият“ пост му бе донесъл нещо хубаво. Може би Масой трябваше да го застреля — в онзи ден преди шестнайсет години, когато бе пленен в паяжината на Безликия.

Учителят изпадна в още по-дълбоко отчаяние, когато си припомни как се бе случило всичко — бе навършил седемдесет години и беше млад според критериите на мрачните елфи. През онази нощ, фактът, че бе изминала само една десета от живота му, никак не успокояваше Алтън ДеВир.

— Колко ли дълго ще оцелея? — запита се той. — Преди тази лудост, какъвто е моя живот, да ме е обладала съвсем.

Магьосникът отново погледна над града.

— По-добре Безликият да ме беше убил — прошепна той. — Защото сега съм Алтън ДеВир от Ничий дом.

Още на следващата сутрин, след падането на ДеВир, Масой го бе нарекъл така, но тогава, когато животът му висеше на косъм, Алтън не беше разбрал скрития смисъл на това название. Мензоберанзан представляваше едно множество от отделни домове. Обикновен крадец можеше да се присъедини към някой от тях, и да го нарича свой дом, но един крадец-благородник едва ли щеше да бъде приет от някое семейство в града. Оставаше му само Сорсъри… поне докато не разобличат истинската му самоличност. Какви ли наказания трябваше да изтърпи за убийството на учител от Академията? Масой беше извършил престъплението, но той имаше семейство, което да го защити. Алтън беше просто крадец-благородник.