Необикновена зараза
- Автор: Корнуэлл Патриция
- Серия: Кей Скарпета #8
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Необикновена зараза». Краткое содержание книги:
Наблюдавах стоповете, докато колата му се приближаваше към изхода от магистралата. И тази сутрин по И-95 имаше голямо движение — много хора всеки ден пътуват до окръг Колумбия. Колкото и рано да станех, тръгнех ли на север, движението беше ужасно.
— Всъщност е хубаво, че ще бъдеш там — казах аз. — Прикривай и моя гръб. По-късно ще ти се обадя, за да ти кажа какво е станало.
— Добре. Когато видиш Ринг, извий му врата.
Пристигнах в Академията и пазачът ми направи знак да вляза, защото вече познаваше колата ми и регистрационния номер. Паркингът беше препълнен и спрях досами гората. На стрелбищата срещу шосето вече се провеждаше тренировка с огнестрелно оръжие. Служителите на Агенцията за борба с наркотиците бяха в защитно облекло и стискаха щурмови пушки. На лицата им бе изписана ожесточеност. Тревата бе натежала от росата и обувките ми се намокриха, докато минах по прекия път до главния вход на тухлената сграда „Джеферсън“.
Във фоайето беше струпан багаж, защото полицията на националната академия вечно пътува за някъде. Мониторът на видеото над бюрото на пазача пожелаваше на всеки добър ден и му напомняше своевременно да покаже значката си. Моята още беше в чантата и аз я извадих. Пъхнах магнитната карта в процепа, отворих стъклената врата, на която бе гравиран печатът на Министерството на правосъдието, и тръгнах по дългия коридор.
Бях потънала в мисли и бегло забелязвах новите агенти, облечени в тъмносиньо и сиво-кафяво, и студентите със зелени униформи. Те кимаха и се усмихваха, докато минаваха покрай мен. И аз се държах дружелюбно, но не бях съсредоточена. Продължавах да мисля за разчленения труп, за заболяванията на жената, за старостта и за жалкия пакет в хладилника на моргата, където тя щеше да стои няколко години или докато някой не я идентифицираше. Мислех и за Кийт Плезънтс, за смъртдок, за триони и за остриета.
Влязох в стаята за почистване на оръжия и долових миризмата на разтворителя на Хопс. Компресорите свистяха и бълваха въздух през частите на пушките и пистолетите. Винаги когато усетех тази миризма и чуех тези звуци, се замислях за Уесли и за Марк. Сърцето ми бе завладяно от силни чувства. Изведнъж чух познат глас да вика името ми.
— Изглежда, и двамата сме тръгнали в една и съща посока — каза Ринг.
Облечен в безупречен морскосин костюм, той чакаше асансьора, който щеше да ни закара на двайсет метра под земята, където Хувър бе построил противобомбеното си убежище. Преместих в другата си ръка тежкото куфарче, стиснах по-здраво под мишница кутията с диапозитиви и казах:
— Добро утро.
— Дай да ти помогна.
Ринг протегна ръка и видях, че ноктите му са изрязани съвсем късо.
— Не е необходимо — отказах аз.
Качихме се в асансьора. И двамата гледахме право напред. Ринг бе идвал и преди на консултации и старателно записваше всичко, но досега бележките му не се бяха появявали в новините. Той беше твърде умен, за да го направи, защото ако изтечеше информация от съвещание на ФБР, лесно можеха да проследят източника.
— Изумих се от информацията, до която по някакъв начин са се добрали медиите — рекох аз, когато слязохме от асансьора.
— Знам какво имаш предвид — искрено каза той и отвори вратата, водеща към лабиринта от коридори, който някога се наричаше отдел по бихевиористични науки, после — „В помощ на разследването“, а сега — „Серийни убийства и отвличания на деца“. Имената се сменяха, но престъпленията оставаха същите. Мъжете и жените често идваха на работа по тъмно и се прибираха по тъмно, прекарвайки дни и години в изучаване на чудовища, обладани от омраза.
— Колкото повече информация изтича, толкова по-лошо става — добави Ринг, когато се приближихме до друга врата, водеща към залата за съвещания, която посещавах най-малко няколко дни в месеца. — Едно е да съобщиш подробности, които може да подтикнат обществеността да ни помогне…
Той продължи да говори, но аз не го слушах. Уесли вече седеше начело на лакираната маса. Беше си сложил очила за четене и разглеждаше големи снимки с печата на областния шериф на Съсекс на гърба. Детектив Григ седеше през няколко стола от Уесли. Пред него имаше купчина доклади и той разучаваше някаква графика. Срещу него седеше Франкел от Програмата за залавяне на извършители на тежки престъпления, а в другия край на масата — племенницата ми. Тя пишеше на преносим компютър и вдигна глава, но не ме поздрави.
Заех обичайното си място вдясно от Уесли, отворих куфарчето си и започнах да подреждам папките. Ринг се настани от другата ми страна и продължи да говори.