Необикновена зараза
- Автор: Корнуэлл Патриция
- Серия: Кей Скарпета #8
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Необикновена зараза». Краткое содержание книги:
Той насочи светлината към другия край на костта, където нямаше пробни опити. Повърхността беше гладка и вълнообразно набраздена като другата, но различна за наблюдателното око на Кантър.
— Електрически трион за аутопсии с голямо острие — каза той. — Многопосочен разрез, тъй като радиусът на острието е твърде малък, за да среже костта с един удар. Затова онзи, който го е направил, само е сменил посоката, режейки от различни ъгли, при това с голямо умение. Отделило се е минимално количество костен прах. Бих се обзаложил, че си била ти.
— Хвана ме. Признавам се за виновна.
— Да. Ти не би използвала кръгло острие без нужда.
Големите кръгли триони за аутопсия са тежки и непрекъснато се извъртат, унищожавайки костта. Обикновено ги използват лекарите, за да срежат ортопедичния гипс на счупен крайник.
— Евентуално бих ги използвала върху животни.
— Двуноги или четириноги?
— Вадила съм куршуми от кучета, птици, котки и дори от питон.
Кантър разглеждаше друга кост.
— Пък аз мислех, че само аз се забавлявам.
— Смяташ ли за необичайно, че някой е използвал трион за месо в четири от разчленяванията и после изведнъж го е сменил с електрически трион за аутопсии? — попитах аз.
— Ако теорията ти за убийствата в Ирландия е правилна, тогава деветте разчленявания са извършени с трион за месо. Дръж тук, за да направя снимка.
Хванах остатъка от лявата бедрена кост с върха на пръстите си, а той щракна с фотоапарата.
— Да, намирам това за изключително необичайно. Тук става дума за два различни профила. С триона за месо се борави ръчно. Има физически допир. Такъв трион минава през тъканите и срязва голяма част от костта с всеки удар. Следите, които остават, са по-груби и загатват за сръчен и силен човек. Освен това не бива да забравяме, че във всеки от предишните случаи извършителят е рязал през ставите, а не през костите, което също се прави много рядко.
— Престъпникът не е един и същ.
Кантър взе костта от ръката ми и ме погледна.
— И аз мисля така.
Когато се върнах във фоайето, Марино още говореше по телефона. Изчаках малко, после излязох навън, защото се нуждаех от чист въздух. И светлина. И гледки, които не са ужасяващи. Минаха двайсетина минути и Марино най-сетне се появи.
— Не знаех, че си свършила — каза той. — Ако не ми бяха казали, още щях да говоря по телефона.
— Няма нищо. Денят е великолепен.
Марино отключи колата и когато седнахме, попита:
— Е, как мина?
Разказах му набързо какво бе станало.
— Искаш ли да се върнеш в хотела?
Знаех какво иска да прави Марино, затова отговорих:
— Не. Грейсланд може да ми се отрази добре.
Той включи на скорост и не можа да сдържи усмивката си.
Вторачих се в картата и казах:
— Трябва ни магистрала „Фаулър“.
— Бих искал да ми дадеш доклада от аутопсията — отново започна Марино. — Искам да видя с очите си точно какво се е случило с Елвис. Тогава ще знам и това повече няма да ме измъчва.
— Какво искаш да знаеш?
— Дали е било така, както казват. Дали наистина е починал на тоалетната чиния. Това адски ме притеснява. Знаеш ли колко много такива случаи съм виждал? Няма значение дали си президентът на Съединените щати, или някой безделник. Свършваш със задника в тоалетната чиния. Надявам се, че това няма да се случи с мен.
— Елвис е бил намерен на пода в тоалетната. Да, бил е гол. Паднал е от черната порцеланова тоалетна чиния.
— Кой го е намерил?
— Приятелка, отседнала в съседната стая. Или поне така казват.
— Искаш да кажеш, че Елвис влиза в тоалетната, сяда и умира ей така? Без предупредителни симптоми?
— Знам само, че сутринта е играл тенис и е изглеждал добре.
— Шегуваш се. — Любопитството на Марино беше неутолимо. — Не бях чувал това. Не знаех, че е играел тенис.
Минахме през индустриалния район. Грейсланд беше заобиколена от евтини мотели и магазини и се различаваше от обкръжението си. Бялата сграда с колони стоеше съвсем не на място, досущ декор за лош филми.
— Мамка му! Само погледни — възкликна Марино, когато спряхме на паркинга.
И продължи да се възхищава, сякаш виждаше Бъкингамския дворец.
— Знаеш ли, иска ми се да го бях познавал — замислено каза Марино.
— Може би щеше да го познаваш, ако Елвис се бе грижил повече за себе си — казах аз и отворих вратата на колата, защото той запали цигара.