Смъртоносна гледка
- Автор: Пиърсън Ридли
- Язык: болгарский
- Переводчик: Калина Иванова Кирякова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Смъртоносна гледка». Краткое содержание книги:
До два часа следобед Уолт и Фиона бяха наложили увеличените фотографии върху топографската карта, предварително забодена на коркова дъска. Седем снимки — двайсет на двайсет и пет сантиметра — бяха залепени една до друга като части от пъзел. Мащабът съвпадаше точно, а за ориентир им послужи скъсаното ъглово парченце, както и останалите три кабарчета. Сега картата бе изцяло покрита с кадрите от хижата на Марк — високата им резолюция създаваше усещането, че са взели част от стената със себе си. Ясно се виждаха грапавата структура и жълтеникавият цвят на грубо обработените дъски. Но Уолт се интересуваше най-вече от трите черни точици, които приличаха на наплюто от мухи.
Той старателно провери още веднъж подравняването на снимките върху картата и остана доволен от свършената работа.
Фиона огледа творението им с явна гордост.
— Съзнаваш ли, че картата отиде зад стената, а не обратното? Не трябва ли картата да е върху стената?
— Да, обаче искам да използвам дупчиците, които бяха на стената, за да ги отбележа на картата. На пода се въргаляха три кабарчета. Може би са маркирали точно определени места. — Уолт взе едно от свободните кабарчета на корковата дъска и нагледно отговори на въпроса й, като внимателно проби с иглата всяка от трите черни точки. После свали снимките и на корковата дъска остана картата с отбелязаните върху нея три нови дупчици.
Фиона наблюдаваше действията му с интерес, без да пророни дума. Уолт седна зад компютъра и отвори уебстраница за географски карти, които можеха да се налагат върху сателитни снимки. След няколко натискания с мишката на монитора се появи увеличено изображение на Пахсимерой Вали, осеяно с малки кръгли зелени точки, всяка от които обозначаваше въртяща се около ос напоителна система — огромни пръскачки, които поливаха площ от около четиристотин квадратни метра. Това бяха работещи ферми. Уолт наложи сателитната снимка с топографска карта на района и с помощта на курсора определи географската дължина и ширина на всяка от трите точки.
Записа си точното местонахождение на трите обекта, убеден, че те значеха нещо за Марк Ейкър. Сигурно ги бе посещавал, професионално или пък по друг повод.
— Как успя да направиш това? — попита тя.
— Току-що видя как.
— Не, имам предвид как изобщо ти хрумна да го направиш?
— Това ми е работата — отвърна той.
— Три миниатюрни дупки върху дървена стена. Будалкаш ли се?
— Три ферми — каза той и застана пред корковата дъска. — И ветеринарен лекар.
Откритието, че Ейкър бе отбелязал фермите върху картата, заинтригува Уолт. Като ветеринарен лекар човекът правеше много домашни посещения, без да ги маркира върху карти. Вече знаеше за потайните занимания на Марк през последните няколко седмици, как и за честите му посещения в хижата. Но никой не знаеше дали действително е ходел до хижата; със същия успех можеше да е прекарвал времето си и някъде из Пахсимерой Вали.
Шерифът отвори свързващата врата към съседната стая и извика на висок глас Томи Брандън, стряскайки Фиона с резкия си тон.
Брандън се появи с превързана през рамото лява ръка. Виждаха се за пръв път след раняването му. Всеки от останалите полицаи би взел поне седмица отпуск, но Уолт не бе получил подобна молба от него и знаеше, че Брандън няма да му предостави предлог за временно освобождаване от задълженията му.
— Добре ли си? — попита Уолт.
— Чудесно.
— Искаш ли да се повозиш?
— Къде отиваме?
— Ранди Ейкър е бил инжектиран с кетаминов коктейл, преди да скочи от онези скали. Носел е и якето на брат си — излъчвал е миризмата на брат си. Сега се оказва, че и Марк е бил упоен със същия коктейл. Проявявал е конкретен интерес към три ферми в района на Пахсимерой Вали. Отбелязал ги е върху топографска карта на стената в хижата си. Онзи, който го е отвлякъл, вероятно е взел и картата със себе си.
— Идвам — отвърна Брандън.
21.
Уолт тъкмо излизаше от управлението, когато дежурният полицай го спря и му представи една изключително красива жена от денвърския офис на Центъра за контрол и превенция на болестите. Линда Безел бе малко над трийсетте и носеше тъмносин костюм. Видът й бе твърде лъскав за Хейли, Айдахо, където хората се обличаха най-често с джинси, туристически боти и дебели връхни дрехи. Имаше кадифена кожа и светли очи, които се отваряха широко, докато говореше.