Игра на часове
- Автор: Балдаччи Дэвид
- Серия: Шон Кинг и Мишел Максуел #2
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Николов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Игра на часове». Краткое содержание книги:
В жестоката ИГРА НА ЧАСОВЕ двамата детективи се надпреварват с времето, за да разплетат зловещите тайни на богатото южняшко семейство и да заловят безумния си противник, преди самите те да бъдат убити.
Хинсън паркира колата в гаража и влезе в къщата. Сложи вечерята в микровълновата фурна, преоблече се в спортен екип и излезе навън. Около двайсет минути и пет километра по-късно тя се върна леко изпотена, но почти без да се задъхва. В колежа беше доста добра в бягането на средни дистанции, освен това страстно обичаше тениса и това й помагаше да запази добра форма през годините.
Тя се изкъпа, хапна, хвана телевизионното предаване, което чакаше, и поговори по телефона с любимия си счетоводител, който провеждаше корпоративна ревизия в Хюстън. След няколко задъхани обещания за незабравим секс, когато се видят отново, тя остави слушалката, изгледа последните новини, забеляза, че наближава полунощ, и изключи телевизора. В банята се съблече по гащички, нахлузи дългата тениска, която висеше на вратата отвътре, и отиде да си легне.
Усети присъствието зад себе си, но преди да изпищи, железни пръсти в ръкавица стегнаха гръкляна й, оставяйки я както без дъх, така и без глас. Нечия много силна ръка обгърна тялото й, приковавайки здраво крайниците й. Замаяна, Хинсън усети как я повалят по очи на пода. Нямаше сили нито да помръдне, нито да изкрещи, докато нападателят запушваше устата й и връзваше ръцете й с телефонен кабел.
Като адвокат по углавни дела тя бе защитавала изнасилвали, измъквайки на свобода хора, които би трябвало да са зад решетките. Тогава смяташе всеки успех за професионална победа. Просната по очи на пода, притисната от смазваща тежест, тя стисна зъби и зачака да бъде изнасилена. С непоносим ужас разбра, че непознатият всеки момент ще смъкне бельото й, а сетне ще започне унизителното и болезнено изнасилване. Усещайки, че й призлява от страх, тя си напомни да не се съпротивлява, да го остави да върши каквото си иска и може би тогава ще оцелее. Не беше видяла лицето му. Нямаше как да го разпознае. Той не би имал причина да я убива.
— Моля ви — опита се да избъбри тя със запушена уста, — не ме наранявайте.
Молбата й си остана глас в пустиня.
Ножът потъна в гърба й, закачи лявата страна на сърцето, изскочи навън, заби се отново, като проби петсантиметров прорез в левия бял дроб и сряза аортата на излизане. Когато убиецът приключи, дванайсет рани покриваха гърба й. Даян Хинсън обаче бе издъхнала още при четвъртия.
Мъжът с черната качулка се наведе над нея, като внимаваше да не стъпи в локвата кръв върху килима, и преобърна Хинсън по гръб. Вдигна тениската, извади флумастер от джоба си и нарисува символ върху плоския й корем. После повтори същия символ на стената зад главата й. Нарисува го голям, защото не искаше някой да го пропусне. В полицията се срещаха такива идиоти.
Върна се при тялото, внимателно свали от глезена на жената гривничката, която бе забелязал на паркинга пред търговския център, и я прибра в джоба си.
Остави ножа до мъртвото тяло; по оръжието нямаше как да стигнат до него. Беше го извадил от кухненското й чекмедже, когато се вмъкна в къщата. Преди това се бе спотайвал в тъмнината зад храстите край гаражната врата, очаквайки тя да се прибере у дома. Когато жената отвори гаража, той изчака да слезе от колата и да влезе в къщата. Повечето хора затваряха гаражната врата на влизане в дома си, използвайки дистанционен бутон. Тя изобщо не го забеляза, че се е вмъкнал в гаража.
Той развърза ръцете й, после подпря едната до изтегленото наполовина чекмедже на бюрото. В магазина бе забелязал, че носи часовник, затова не си беше направил труда да донесе. Нагласи стрелките както желаеше и дръпна коронката, като по този начин ги замрази на исканата позиция. Не се помоли над тялото. Но все пак промърмори нещо в смисъл друг път да знае, че не бива да изхвърля разписките от банкомата.
Методично огледа стаята в търсене на евентуални следи от присъствието си, но не откри нищо. За отпечатъци от пръсти или длани и дума не можеше да става. Не само носеше ръкавици, но и бе залепил върху всеки пръст и по дланите парченца филц. Извади от джоба на сакото си миниатюрна прахосмукачка и я плъзна по пода и под леглото, където се бе крил. Стори същото в гардероба, където се бе притаил най-напред, после продължи по стълбището и накрая в гаража.