Игра на часове

— Може да е подозирала, че Боби крие нещо от нея, или пък са имали проблеми. Както каза Хари, Боби си падаше по тънката част. А може просто да ни е излъгала.

Мишел изведнъж трепна.

— Допускаш ли, че Джуниър е бил нает от някого да се вмъкне в къщата и да открадне каквото е имало в тайното чекмедже на Боби?

— Кой друг освен Боби би могъл да знае за скривалището?

— Човекът, който го е изработил.

Кинг кимна.

— И този човек би предположил, че вътре ще има ценности. Всъщност може да е същият, който е направил и чекмеджето на Реми. Боби може да го е наел за работата, без да споделя с жена си.

— Е, според мен можем да отхвърлим варианта Реми да е наела Джуниър да се вмъкне в къщата и да обере чекмеджето на съпруга й. Ако знаеше къде е, би го направила и сама.

— Ако знаеше къде е — уточни Кинг. — Може би не е знаела или не е можела да го открие сама, затова е наела Джуниър да свърши работата и да маскира всичко като обир.

— Но ако го беше наела, нямаше да повика полицията.

Кинг поклати глава.

— Не и ако Джуниър я е измамил и е обрал нейното чекмедже, търсейки това на Боби. И може би Джуниър не ни казва нищо, защото изчаква да види как ще се обърнат нещата.

— Защо изведнъж почва да ми се струва, че случаят е далеч по-сложен, отколкото смятат хората? — въздъхна уморено Мишел.

— Никога не съм го смятал за лесен.

Двамата се завъртяха към вана, който спря пред караваната.

Кинг погледна хората в колата, после се озърна към Мишел. Изглежда, че Лулу е платила гаранцията. Онзи на предната дясна седалка е Джуниър. Дай да видим дали ще изкопчим истината от него.

— Както върви досега, не бих се надявала. Напоследък истината май е станала дефицитна стока.