Игра на часове
- Автор: Балдаччи Дэвид
- Серия: Шон Кинг и Мишел Максуел #2
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Николов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Игра на часове». Краткое содержание книги:
В жестоката ИГРА НА ЧАСОВЕ двамата детективи се надпреварват с времето, за да разплетат зловещите тайни на богатото южняшко семейство и да заловят безумния си противник, преди самите те да бъдат убити.
Кинг пристъпи напред и протегна ръка на Джуниър.
— Джуниър, аз съм Шон Кинг. Хари Карик ни нае да потърсим доказателства, че си невинен.
Джуниър погледна Лулу, която кимна, после крайно неохотно пое ръката на. Кинг и я стисна. Мишел видя как партньорът й примижа от болка, преди едрият мъж да разтвори пръсти.
— Това е моята партньорка Мишел Максуел.
Лулу ги огледа много внимателно.
— Хари ми каза, че ще наминете. Току-що измъкнах Джуниър от затвора и нямам желание да го видя пак зад решетките.
— Няма да се върна — изръмжа Джуниър. — Защото не съм направил нищо лошо.
При тези думи момиченцето в прегръдките му тихо заплака.
— О, скъпа! — възкликна Джуниър. — Мери Маргарет, недей да плачеш. Татко никъде няма да ходи, ще си стои у дома.
Момиченцето продължи да хлипа.
— Мамо — подвикна Лулу, — ела да прибереш децата, ако обичаш.
Присила се появи на прага, този път без пистолета, и отпрати по-големите деца вътре, после протегна ръце и пое хълцащата Мери Маргарет.
— Е, виждам, че напоследък пускат всекиго от затвора — заяви тя, и изгледа свирепо Джуниър.
— Мамо — рязко отсече Лулу, — влизай да се погрижиш за децата.
Присила остави Мери Маргарет на земята и момиченцето изтича в караваната. После кимна към Кинг и Мишел.
— Тоя сладкодумен тип и неговото маце се навъртаха тук и задаваха куп въпроси. Разправят, че работели за Джуниър. Аз пък препоръчвам да им пуснем над главите някой и друг куршум, та да ги видим колко бързо ще се пръждосат.
При думата „маце“ Кинг машинално сграбчи ръката на Мишел, за да я предпази от саморазправа с Присила.
— Мисис Оксли — каза той, — както вече ви уведомих, работим в полза на Джуниър. Вече разговаряхме с Реми Батъл.
— Бре-бре-бре — заяви Присила Оксли и изсумтя презрително. — Как е кралицата днес?
— Познавате ли я? — попита Кинг.
— Навремето работех в курорта „Грийнбрайър“ в Западна Вирджиния. Тя и семейството й идваха там всяко лято.
— И беше ли много… взискателна? — попита Кинг.
— Беше ми писнало от нейно величество — отвърна Присила. — И ако Джуниър е бил толкова тъп, че да краде от подобна вещица, значи сам си го е изпросил.
Лулу вдигна пръст срещу нея.
— Мамо, имаме да обсъдим важни неща с тези хора. — Тя погледна към вратата на караваната, където Мери Маргарет слушаше разговора и трепереше от тревога. — Неща, които децата не бива да чуват.
— Не се тревожи, скъпа — отвърна Присила. — Ще им разкажа за всички издънки на татко им. Няма да ми отнеме повече от два-три месеца.
— Майко, недей така — каза Джуниър, забил поглед в земята. Беше с една глава по-висок от Присила Оксли, макар че в теглото водеше със съвсем малка преднина, но Кинг и Мишел ясно виждаха, че изпитва ужас от тъща си.
— Не съм ти никаква майка. Какво ли не направихме за теб двете с Лулу, а ето как ни се отплащаш. Както си я загазил, може и на електрическия стол да те пратят!
При тези думи риданията на Мери Маргарет прераснаха в оглушителен вой и Лулу побърза да се намеси.
— Извинете ме — каза тя на Кинг и Мишел любезно, но твърдо.
Изкачи се по стъпалата, впи пръсти в роклята на майка си и издърпа едрата жена в караваната заедно с Мери Маргарет. Иззад затворената врата долетяха гневни крясъци, после настана тишина. Няколко секунди по-късно Лулу отново излезе и затвори вратата зад себе си.
— Когато е пила, мама не знае какво говори — каза тя. — Извинявайте за сцената.
— Не ме обича много — добави Джуниър в случай, че някой не е разбрал.
— Дали да не седнем там? — предложи Лулу и посочи една стара маса за пикник вдясно от караваната.
След като се настаниха, Кинг разказа за посещението при семейство Батъл. Ето, това е проблемът — каза Лулу и посочи голямата барака зад караваната. — Милион пъти съм казвала на Джуниър да сложи врата и да я заключва.
— Позната история — кимна виновно съпругът й. — Работя по чуждите домове, а нямам време за своя.
— Важното е — продължи Лулу, — че всеки може да влезе.