Игра на часове
- Автор: Балдаччи Дэвид
- Серия: Шон Кинг и Мишел Максуел #2
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Николов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Игра на часове». Краткое содержание книги:
В жестоката ИГРА НА ЧАСОВЕ двамата детективи се надпреварват с времето, за да разплетат зловещите тайни на богатото южняшко семейство и да заловят безумния си противник, преди самите те да бъдат убити.
— Не и докато Лутър е там — възрази Джуниър, кимайки към кучето, което отново бе излязло от бараката и радостно лаеше при вида на стопаните си.
— Лутър! — възкликна Лулу насмешливо. — Вярно, лае, но не хапе, а ако някой му донесе храна, става кротък като агънце. — Тя се обърна към Кинг и Мишел. — Приятелите му непрестанно идват да вземат инструменти назаем. Ако ни няма, оставят бележки кога ще върнат нещата, а понякога така и не ги връщат. И досега Лутър определено не е попречил на никого.
— За благодарност оставят по кашонче бира — бързо добави Джуниър. — Свестни момчета са.
— Да, свестни момчета, само дето не се знае доколко — гневно възрази Лулу. — Някой от тях може да те е натопил.
— Виж, скъпа, никой от тях не би ми причинил подобна гадост.
— Трябва само да открием повод за основателно съмнение — намеси се Кинг. — Ако съдебните заседатели решат, че има и друг вариант, това е добре за теб.
— Точно така, Джуниър — заяви Лулу.
— Но те са ми приятели. Няма да ги замесвам. Знам, че не са ми сторили нищо. По дяволите, няма начин да са се вмъкнали в дома на Батъл. И от мен да знаеш, не биха посмели да си търсят белята с мисис Батъл, това ти го гарантирам. Може да не съм завършил колеж, ама поне имам мозък колкото да знам, че не бива да пипам венчалната й халка. Защо ми е притрябвала, по дяволите?
— Не си длъжен да обвиняваш приятелите си — натърти Кинг. — Само ни дай имена и адреси и ние ще ги проверим много дискретно. Навярно всеки от тях има желязно алиби, тъй че ще продължим по-нататък. Приятели или не, докато не открием други възможни заподозрени, уликите срещу теб са твърде убедителни.
— Чуй какво ти говори човекът, Джуниър — каза Лулу. — Искаш ли да се върнеш в затвора?
— Много ясно, че не, скъпа.
Тя го изглед втренчено.
— Тогава?
Джуниър неохотно изреди няколко имена и адреси.
— А сега, Джуниър — меко изрече Кинг, — искам да бъдеш напълно откровен. Работим за твоя адвокат, тъй че каквото и да кажеш, ще си остане между нас. — Той помълча, подбирайки внимателно думите. — Имаш ли нещо общо с обира? Не да си го извършил лично, а например да си подпомогнал някого, макар и неволно.
Джуниър скочи от стола и стисна грамадните си юмруци.
— Я ела насам, умнико, да ти разкрася физиономията! — изрева той.
Мишел се надигна леко и плъзна ръка към кобура, но Кинг й направи знак да спре, после спокойно каза:
— Джуниър, моята партньорка е олимпийска шампионка, има черен колан в няколко бойни дисциплини и може да пребие и двама ни само с ритници. Освен това в кобура си носи зареден деветмилиметров пистолет и може да ти забие куршум между очите от петнайсет метра, камо ли от две крачки. Виж какво, денят беше тежък и съм уморен. Затова сядай и си размърдай мозъка, за да не пострадаш.
Джуниър изненадано се озърна към Мишел, която го гледаше без следа от тревога. Седна и вече не я изпусна от очи, докато Кинг продължаваше:
— Не искаме неприятни изненади. Тъй че ако нещо си премълчал пред нас или пред Хари, сега е моментът да поправиш пропуска.
След дълго мълчание Джуниър поклати глава.
— Бях откровен с вас. Не съм аз и нямам представа кой е. А сега отивам да си видя децата.
Той стана и с тежка крачка се отправи към караваната.
21
Когато Кинг и Мишел тръгнаха към колата си, Лулу ги придружи.
— Джуниър е добър човек — каза тя. — Обича децата и мен. Много работи, но знае, че положението му не е розово, и това направо го съсипва. — Тя въздъхна дълбоко. — Беше ни потръгнало, може би прекалено добре. Моята работа върви чудесно, а Джуниър го засипват с поръчки. Строим нова къща и децата отлично се справят в училище. Да, може би ни вървеше прекалено добре.
— Запазили сте си моминската фамилия — отбеляза Мишел.
— Нямам братя — обясни Лулу. — Всичките ми сестри взеха фамилиите на съпрузите си. Исках да запазя името Оксли поне докато съм жива.
— Работите в „Афродизиак“, нали? — попита Кинг.
Лулу леко се сепна.
— Да, откъде знаете? — Тя изведнъж се усмихна. — Само не казвайте, че сте ходили там.
Кинг отвърна на усмивката.
— Веднъж. Преди години.
— Когато постъпих на работа там, си беше чист бардак. Наричаха го „Любовната бърлога“, нали знаете, по песента на „Б-52“. Но видях, че има далеч по-големи възможности. С годините го превърнахме в чудесен клуб. Да, все още има танцьорки, но само в една част — първоначалното заведение. Джуниър свърши голяма част от новото строителство. Да видите само как изглежда сега, с дървени колони, чудесни корнизи, изискани завеси и тапети. Имаме отличен ресторант с бели салфетки и порцеланови съдове, билярдна зала и място за игра на карти, кинотеатър и първокласен бар с кът със специално проветрение, така че мъжете да пушат пури; а съвсем наскоро открихме и клуб за местните бизнесмени. Нали знаете, място, където да се срещат и общуват. Имаме достъп до интернет, бизнес център. Доходите ни вече скочиха с осемдесет и шест процента в сравнение с миналата година, а тя беше най-добрата за последното десетилетие. И непрестанно настоявам да сменим името на нещо по…