Игра на часове
- Автор: Балдаччи Дэвид
- Серия: Шон Кинг и Мишел Максуел #2
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Николов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Игра на часове». Краткое содержание книги:
В жестоката ИГРА НА ЧАСОВЕ двамата детективи се надпреварват с времето, за да разплетат зловещите тайни на богатото южняшко семейство и да заловят безумния си противник, преди самите те да бъдат убити.
— Стилно? — подсказа Мишел.
— Да — каза Лулу. — Притежавам част от заведението, тъй че на него се надяваме, когато излезем в пенсия. Искам да е колкото се може по-рентабилно. Контролирам разходите, поддържам умерено ниво на дълговете и постоянен паричен поток, почти без конкуренция, а потенциалната ни клиентела е истинска златна мина — мъже с високи доходи, които харчат, без да се замислят. Да видите само какъв оборот правим в сравнение с някога.
— Говорите като истинска делова дама — каза Мишел.
— Невинаги съм била такава. Дори не успях да завърша гимназия. Баща ми получи аневризма, когато бях едва на шестнайсет. Зарязах училище, за да помагам в грижите за него. Явно не бях кой знае каква болногледачка; така или иначе, той умря. Но после се омъжих за Джуниър, взех си диплома за средно образование и се записах в бизнес курс в местния колеж. Започнах да работя на половин ден в „Любовната бърлога“. Като сервитьорка — бързо добави тя. — Нямам необходимите физически дадености за танцьорка. С труд се издигнах, изучих бизнеса и ето ме днес.
— Една от танцьорките ви наскоро беше убита — каза Кинг.
Лулу настръхна.
— Откъде разбрахте?
— Ние сме нещо като неофициални консултанти на полицейския шеф Уилямс — обясни Кинг.
— Бивша танцьорка — уточни Лулу.
— Познавахте ли я? — попита Мишел.
— Не бих казала. Танцьорките идват и си отиват. Повечето не се задържат, така е в тоя занаят. А ние играем по правилата. Не разрешаваме нищо друго, освен танци. Не искаме да си загубим лиценза само защото някое момиче си е наумило да припечели с работа по гръб.
— Това ли правеше Ронда Тайлър? — попита Мишел. — Затова ли напусна?
— Вече разказах на полицията всичко. Има ли някаква причина да го повтарям пред вас?
— Не — каза Кинг.
— Добре, защото си имам предостатъчно грижи, та не ми е до въпроси с какво точно си е докарала смъртта някаква нещастница.
— Тя едва ли е искала това да се случи — каза Мишел.
— Скъпа — каза Лулу, — тъй отдавна съм в тоя бизнес и толкова неща съм видяла, че нищо — буквално нищо — вече не е в състояние да ме изненада.
— И аз това си мислех — каза Кинг.
Когато потеглиха, Лулу се загледа подир тях, после влезе в караваната.
Мишел я наблюдаваше в страничното огледало.
— Казва, че не познавала жената, но все пак е успяла да я разпознае по скицата на художник. И е знаела за татуировката на слабините. Хайде де! Според мен звучи малко невероятно.
— Може би — отвърна Кинг.
— И ако Джуниър е толкова тъп, че да не знае как да се справи с облигации и бижута, според мен жена му има предостатъчно ум, за да ги продаде със солидна печалба.
— Ако това се окаже вярно, значи клиентът ни е виновен.
Мишел сви рамене.
— Така става понякога. А сега какво?
— Ще потърсим кой е монтирал тайните чекмеджета в гардеробите на семейство Батъл. Ще проверим дали приятелите на Джуниър имат алиби и ще докладваме на Хари какво сме свършили досега.
— И ще чакаме следващото убийство — добави с въздишка Мишел.
22
Както почти всеки работен ден Даян Хинсън напусна адвокатската си кантора в центъра точно в седем вечерта. Качи се в новичкия си крайслер себринг и потегли. Взе от един местен ресторант храна за вкъщи, подкара към охранявания си квартал, помаха на застаряващия пазач в кабинката — който не носеше оръжие и едва ли би се справил с две по-наперени дванайсетгодишни хлапета — и продължи към своята къщичка, разположена в края на улицата.
Тази година й вървеше добре. Наскоро избрана за партньор в „Гудрич, Браудър и Найт“, втората по големина адвокатска фирма в Райтсбърг, тя най-сетне бе срещнала мъж, който можеше да се окаже единственият — висок счетоводител, с четири години по-млад от нея, който обичаше да кара лодка по буйните планински реки и понякога успяваше да я бие на тенис. Усещаше, че в някой близък ден той може да й зададе съкровения въпрос и отговорът щеше да бъде незабавно „да“. Освен това бе довела във фирмата нов клиент, от когото се очакваха приходи в областта на шестцифрени — те числа, което щеше значително да повиши личните й доходи. Обмисляше дали да не се премести в по-голяма къща. Да го стори с венчална халка на пръста и съпруг, до когото да остарее, би било сбъдната съкровена мечта за трийсет и три годишната адвокатка.