Игра на часове

— С кого разговаряше преди малко? — попита Кинг.

— Агент на ФБР. Чип Бейли от Шарлотсвил.

— Чип Бейли? — бавно повтори Кинг.

— Познаваш ли го? — попита Силвия.

— Не, но мисля, че бих желал да се запознаем.

— Може да уредя нещо. По-късно, разбира се. В момента всички са много заети.

— Чудесно. — Кинг помълча, после добави: — Забеляза ли колко сочеше часовникът?

Силвия кимна.

— Четири и една минута. Също като онзи на Пембрук.

— Какво? — изрекоха едновременно Кинг и Мишел.

— Нейният часовник беше нагласен на два и една минута. Не ви ли казах?

— Не — отвърна Мишел, — и Тод не ни каза. Той сякаш си мисли, че толкова дребна разлика няма значение.

— А ти как смяташ? — попита я Кинг.

— Мисля, че е важно, макар да не знам защо.

— Нещо друго да ти е направило впечатление? — попита Кинг.

— Разбира се, след като проверих Хинсън за следи от сексуално насилие, измерих аналната й температура; проверката бе отрицателна. Мъртва е от осем-девет часа. Но има дванайсет рани от нож.

Мишел схвана намека в тона на Силвия.

— Твърде много.

— Да — потвърди лекарката. — Това говори за ярост. Не открих отбранителни рани по ръцете и китките й. Очевидно е била изненадана и не е оказала съпротива. — Тя взе чантата си и кимна към вратата. — Връщам се в кабинета. Първо имам да се погрижа за няколко пациенти, после ще направя аутопсията на Хинсън.

— Ще те изпратим — предложи Кинг.

Излязоха на чист въздух. Утрото бързо се затопляше.

— Отдавна се канех да ви попитам. Как върви разследването около Джуниър Дийвър?

Кинг погледна Силвия с изненада.

— Как разбра?

— Случайно срещнах Хари Карик в магазина. Казах му, че се интересувате от тия убийства, а той отговори, че работите за него. Все още не мога да повярвам, че Джуниър Дийвър е способен на подобно нещо. Работил е в моята къща. Винаги съм го смятала за много любезен и разбран, макар и грубоват човек.

— Вече разговаряхме с Реми, Еди, Доротея, Савана и слугите от къщата.

— И не сте стигнали доникъде, предполагам — отбеляза Силвия.

— Реми е страшно разтревожена заради Боби — каза Кинг.

— Чух, че бил много зле.

— Е, все още има надежда — каза Мишел. — Наскоро се свестил, но говорел безсмислици. Доколкото разбрах, всъщност бръщолевел несвързано; само изреждал имена. И все пак да се надяваме, че е добър признак.

— При мозъчен удар последствията са напълно непредсказуеми — каза Силвия. — Точно когато си мислиш, че някой е почнал да се възстановява, той внезапно умира. Или внезапно се възстановява.

Кинг поклати глава.

— Е, заради Реми се надявам Боби да прескочи трапа. — Той погледна Силвия. — Нали ще ни кажеш каквото откриеш за Хинсън?

— Обещах на Тод да ви държа в течение, а тук той командва. Поне докато следствието не мине към ФБР или щатската полиция.