Игра на часове

Беше петолъчна звезда, но изрисувана с върха надолу.

— Да, и аз така се почувствах.

Той се обърна и видя, че Уилямс го гледа втренчено. Полицейският шеф се наведе и вдигна тениската на Хинсън.

— Има го и тук.

Тримата се втренчиха в рисунката върху корема на жената.

Мишел също бе забелязала символа на стената.

— Преобърната петолъчка — каза тя. После тихо ахна и погледна Кинг и Уилямс. — Този път знам за случая. Ричард Рамирес, нали.

— По прякор Нощният хищник — кимна Кинг. — Който, ако не греша, в момента е зад решетките в килия за осъдени на смърт на почти пет хиляди километра оттук. Рисувал преобърната петолъчка върху някои от жертвите си, както и по стените в спалнята на поне една от тях. Също като тук.

Уилямс извъртя Хинсън на една страна и им показа многобройните кървави рани по гърба й.

— Силвия казва, че докато са нанасяни ударите, навярно е била притисната по очи, после убиецът я е преобърнал по гръб и е подпрял ръката й на чекмеджето.

Полицаят върна трупа в първоначалното положение. Този път не личеше стомахът му да се бунтува — явно почваше да развива устойчивост към кошмарните гледки.

— Някакви улики? — попита Мишел.

— Убиецът е използвал нож от нейната кухня и кабел от нейния телефон. Това личи от белезите по китките й. После обаче я е развързал, за да подпре ръката. Открихме много отпечатъци, но бих се изненадал, ако мръсникът не е носил ръкавици.

— Сигурни ли сме, че е мъж?

— Няма следи от борба. Била е надвита мигновено. Това може да стори и жена с пистолет, но би поела сериозен риск, докато я връзва. Тогава Хинсън би могла да окаже съпротива. Тя беше в отлична форма.

Кинг се озадачи.

— И никой не е видял или чул? Наоколо има съседи. Все някой трябва да е забелязал нещо.

— Естествено, проверяваме по тази линия, но още е рано да се каже. Знаем, че къщата вдясно е празна и е обявена за продан.

— Кога е убита? — попита Мишел.

— За това ще трябва да питаш Силвия, ако успееш да я откъснеш от онзи фебереец.

Кинг отново се озърна към Силвия.

— Той от ППТП ли е?

— Откровено казано, не съм сигурен. Толкова народ се е струпал, че вече не знам кой влиза и кой излиза.

— Тод — каза Кинг, — това да не го повтаряш и на километър от ухото на адвокат.

За момент Уилямс се обърка, после кимна.

— А, разбрах те.

Пристъпиха напред да огледат часовника.

— Нагласен е на четири часа — печално каза Уилямс.

Кинг се наведе да види отблизо.

— Не, не е.

— Какво? — възкликна Уилямс.

— Сочи една минута след четири.

Уилямс коленичи до него.

— Я стига, Шон. Мисля, че при дадените обстоятелства това е почти същото.

— Досега този тип беше пределно точен, Тод.

Уилямс не изглеждаше убеден.