Конспирация за Короната
- Автор: Съливан Майкъл Дж.
- Серия: Откровенията на Ририя #1
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: MBG BOOKS
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Конспирация за Короната». Краткое содержание книги:
му бяха сбръчкани като от продължително плуване.
– Намерих го да спи навън – рече Ройс, докато бързо вземаше наръч
от натрупаните дърва. – Майрън, сваляй тази роба. Ще те изсушим.
– Майрън? – каза Ейдриън с любопитен вид. – Майрън Ланаклин? –
Ейдриън помисли, че монахът кима в отговор, но треперенето му бе тол-
кова силно, та бе трудно да се каже.
– Познавате ли се? – запита Олрик.
– Не, но сме близки със семейството му – каза Ройс. – Дай му одея-
лото.
Олрик изглеждаше шокиран и стисна здраво покривалото си.
– Дай му го – настоя Ройс. – Това е неговото одеяло. Глупакът ни е
дал своя подслон миналата нощ, докато той се свивал във ветровит ъгъл
и замръзвал.
– Не разбирам – каза Олрик, докато неохотно сваляше одеялото. –
Защо му е да спи вън в дъжда, когато…
– Абатството изгоряло – каза им Ройс. – Само каменните части са се
запазили. Вчера не минавахме през градина – това беше манастирът. Та-
ванът липсва. Външните сгради не са нищо повече от пепелища. Цялото
място е руина.
Монахът съблече расото си и Олрик му подаде одеялото. Майрън
трескаво го уви около раменете си и като седна, придърпа колене до бра-
дичката, увивайки и тях.
– Ами другите монаси? Къде са те? – запита Ейдриън.
– Аз… аз ги п-погребах. Главно в градината – изтрака със зъби Май-
рън. – З-земята е по-мека там. Не м-мисля, че ще имат нещо против.
Всички ние о-обичахме градината.
– Кога се случи това?
– По-миналата нощ – отвърна Майрън.
Шокиран от новините, Ейдриън не искаше да притиска повече мо-
наха и в стаята се възцари мълчание. Ройс накладе огън близо до входа с
77
Конспирация за Короната
помощта на разни парчета дърво и масло от лампата. С разгарянето му, каменните стени отразиха горещината и стаята започна да се затопля.
Никой не отрони дума дълго време. Ройс се ровеше в огъня с пръчка,
разбърквайки нажежените въглени, така че те искряха и съскаха. Всички
седяха и гледаха пламъците, слушайки как огънят пропуква и пращи, до-
като вятърът навън виеше и дъждът шибаше хълмовете. Без да поглежда
към монаха, Ройс каза с мрачен глас:
– Всички бяхте заключени в църквата, когато тя изгоря, нали, Май-
рън?
Монахът не отговори. Очите му останаха върху огъня.
– Видях почернялата верига и катинарът бе още затворен.
Майрън, прегърнал коленете си с ръце, започна да се поклаща леко.
– Какво се случи? – запита Олрик.
Майрън пак не каза нищо. Изминаха няколко минути. Най-сетне мо-
нахът премести поглед от огъня. Не погледна останалите, а вместо това
се втренчи в някаква далечна точка навън в дъжда.
– Дойдоха и ни обвиниха в измама – каза с тих глас. – Бяха може би
около дузина, рицари с покрити с шлемове лица. Събраха ни и ни заклю-
чиха в църквата. Затвориха големите врати зад нас. Тогава започна пожа-
рът.
Димът изпълни църквата толкова бързо. Чувах как братята ми се да-
вят, мъчейки се да дишат. Абатът ни поведе в молитва, докато не припад-
на. Изгоря много бързо. Никога не съм знаел, че съдържа толкова много
сухо дърво. Винаги ми бе изглеждала толкова стабилна. Кашлянето ста-
ваше по-тихо и по-рядко. В даден момент не можех да виждам вече. Очи-
те ми се насълзиха и припаднах. Събуди ме дъждът. Намирах се под мра-
морния аналой в най-долния неф и всичките ми братя бяха около мен.
Потърсих други оцелели, но такива нямаше.
– Кой стори това? – поиска да знае Олрик.
– Не зная имената им, нито кой ги е изпратил, но всички носеха ту-
ники със скиптър и корона – каза Майрън.
– Империалисти – заключи Олрик. – Но защо им е да нападат абатс-
тво?
Майрън не отговори. Само се взираше през прозореца в дъжда. Ми-
на дълго време; накрая Ейдриън запита с успокоителен глас:
– Майрън, ти каза, че са ви обвинили в държавна измяна. Какво по-
точно казаха, че сте направили?
Монахът не отговори. Просто седеше увит в одеялото си и се взира-
ше. Олрик най-накрая наруши тишината:
78
Майкъл Дж. Съливан
– Не разбирам. Не съм заповядвал абатството да бъде разрушено и
се съмнявам, че баща ми е сторил това. Защо империалистите биха из-
вършили нещо подобно и то без знанието ми?
Ройс стрелна принца с груб и обезпокоен поглед.
– Какво? – запита Олрик.
– Мислех, че сме обсъдили колко е важно да се прикриваш.
– О, моля те – принцът махна с ръка по посока на крадеца. – Не мис-
ля, че знанието на този монах за моя произход ще докара смъртта ми.