Конспирация за Короната
- Автор: Съливан Майкъл Дж.
- Серия: Откровенията на Ририя #1
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: MBG BOOKS
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Конспирация за Короната». Краткое содержание книги:
протегна ръце към огъня:
– Кога ще е готова закуската, Майрън? Умирам от глад.
– Страхувам се, че нямам много да ви предложа – каза Майрън. Пос-
тави малка повдигната решетка над огъня. – Имам няколко картофа в чу-
валчето в ъгъла.
– Това е всичко, което имаш, нали? – запита Ройс.
– Много съжалявам – отвърна Майрън, изглеждайки искрено огор-
чен.
– Не, имам предвид, че тези картофи са цялата ти храна. Ако ние ги
изядем, за теб няма да остане нищо.
– О – сви рамене. – Ще се справя някак. Не се притеснявайте за мен
– каза оптимистично.
Ейдриън взе торбата, надникна в нея и я подаде на монаха.
– Вътре има само осем картофа. Колко дълго възнамеряваше да ос-
танеш?
Известно време Майрън не отговаряше, докато накрая каза, без да се
обръща към някого:
– Никъде няма да ходя. Трябва да остана. Трябва да поправя.
– Да поправиш какво, абатството? Това е ужасно голяма работа за
един човек.
Той поклати глава.
– Библиотеката, книгите. Над това работех снощи, когато вие дой-
дохте.
– Библиотеката я няма, Майрън – напомни му Ройс. – Книгите са из-
горели. Вече всички са на пепел.
– Зная. Зная – каза той, махайки мократа си коса от очите. – Затова
трябва да ги възстановя.
– Как възнамеряваш да сториш това? – запита с усмивка Олрик. – Да
ги пренапишеш по памет?
Майрън кимна.
– Работех над страница петдесет и трета от „Историята на Апела-
дорн“ от Антън Булард, когато пристигнахте вие – Майрън отиде до имп-
ровизираното бюро и извади малка кутия. Вътре имаше около двайсети-
81
Конспирация за Короната
на страници пергамент и няколко навити листа тънка кора. – Свърши ми
пергаментът. Малко оцеля в пожара, но кората върши работа.
Ройс, Ейдриън и Олрик ги прелистиха. Майрън пишеше с дребен
педантичен шрифт, който заемаше страницата от край до край. Никакво
място не бе прахосано. Текстът бе цялостен, включително съдържайки
номерата на страниците – поставени не в края на пергамента, а където
страниците свършваха в оригиналните документи.
Вторачен във великолепно изписания текст, Ейдриън запита:
– Как си запомнил всичко това?
Майрън сви рамене:
– Запомням всички прочетени от мен книги.
– И прочете ли всички книги в библиотеката?
Майрън кимна:
– Имах много свободно време.
– Колко книги имаше там?
– Триста осемдесет и две книги, петстотин двадесет и четири свитъ-
ка и хиляда двеста и тридесет пергамента.
– И си спомняш всяка поотделно?
Майрън отново кимна.
Всички гледаха монаха с възхита.
– Аз бях библиотекарят – каза Майрън с такъв тон, като че това
обяснява всичко.
– Майрън – внезапно каза Ройс – във всички тези книги някога да си
прочитал нещо за затвора Гутария или за затворник на име Есра… хад-
дон?
Майрън поклати глава.
– Предполагам е малко вероятно някой да запише нещо, отнасящо се
до таен затвор – рече Ройс с разочарован вид.
– Но бе споменато няколко пъти в свитък и веднъж в пергамент. В
свитъка обаче името Есрахаддон бе променено на затворника, а Гутария
се споменаваше като Имперският затвор.
– Кълна се в брадата на Марибор! – възкликна Ейдриън, гледайки
монаха с възхищение. – Наистина си запаметил цялата библиотека!
– Защо „имперски“? – запита Ройс. – Нали Ариста каза, че бил под
контрола на църквата.
Майрън сви рамене:
– Може би защото в имперските времена нифронската църква и им-
перията са били свързани. Нифрон е древна дума за император, произ-
лязла от името на първия такъв, Новрон. Така че църквата на Нифрон са
82
Майкъл Дж. Съливан
поклонниците на императора и всичко свързано с империята би могло
да бъде смятано за част от църквата.
– Ето защо членовете на нифронската църква са толкова целеустре-
мени да намерят наследника – добави Ройс. – Той би бил техен бог, така
да се каже, а не само владетел.
– Имаше няколко много интересни книги за Наследника на импери-
ята – каза развълнувано Майрън. – И предположения какво му се е слу-
чило…
– Ами затворът? – запита Ройс.
– Ами, това е тема, по която почти нищо не се споменава. Единст-
вената директна препратка бе в много рядък свитък, наречен „Събрани-
те писма на Диойлион“. Оригиналът пристигна тук преди около двадесет