Конспирация за Короната

– Това определено ми звучи по-смислено от хилядолетен магьосник

– каза Ройс.

– Може би – измърмори Олрик, – но… – очите на принца обхождаха

земята, търсейки по нея отговор, а пръстът му почукваше устните. – По-

мислете за това: ако тя наистина ме иска мъртъв, защо да избира такова

място? Би могла да ви прати тук в манастира, където да ви очаква цяла

армия и никой нямаше да разбере. Ненужно усложнение е да ме завлича-

85

Конспирация за Короната

те до скрито място, за което никой не е чувал. Защо ще споменава този

Есрахаддон или Гутария?

– Сега мислиш, че казва истината? – попита Ройс. – Мислиш ли, че

наистина има мъж на хиляда години, който те чака да поговорите?

– Не бих отишъл толкова далеч, но… помисли си какви възможности

се разкриват, ако той наистина съществува. Представи си какво бих мо-

гъл да науча от съветника на последния император.

Ейдриън се изкикоти на тези думи.

– Сега започваш да звучиш като истински крал.

– Може би е заради топлината на огъня или миризмата на варените

картофи, но започвам да си мисля, че би било добра идея да видим къде

ще ни отведе това. И вижте, бурята отминава. Скоро дъждът ще спре,

струва ми се. Ами ако Ариста не се опитва да ме убие? Ами ако там на-

истина има нещо, което трябва да открия, нещо свързано с убийството на

баща ни?

– Баща ти е бил убит? – запита Майрън. – Много съжалявам.

Олрик игнорира монаха.

– Освен това, не ми харесва този древен затвор да съществува в

кралството ми без моето знание. Чудя се дали баща ми е знаел за него –

или неговият баща. Може би никой Есендън не е. В едно хилядолетие се

побират събития векове преди основаването на Меленгар. Затворът е бил

построен по времето, когато тази земя още е била оспорвана по времето

на Великата Гражданска война. Ако е възможно човек да живее хиляда

години, ако този Есрахаддон е бил съветник на последния император, ми

се струва, че трябва да говоря с него. Всеки аристократ в Апеладорн би

дал лявото си око за възможността да говори с истински имперски съвет-

ник. Както каза монахът, толкова много знание е било изгубено с пада-

нето на империята; толкова много забравено във времето. Какво може да

знае? Какво предимство би могъл да е човек като него за млад крал?

– Дори и ако е призрак? – запита Ройс. – Малко е вероятно да има

хилядолетник в затвор северно от езерото.

– Ако призракът може да говори, каква е разликата?

– Разликата е, че харесвах повече идеята, когато ти не искаше да оти-

дем – каза Ройс. – Мислех си, че Есрахаддон е някакъв стар барон, зато-

чен от баща ти, който е сключил договор за теб; или може би майката на

незаконороден полубрат, която е била затворена, за да й запушат устата.

Но това? Нелепо!

86

Майкъл Дж. Съливан

– Нека не забравяме, че обещахте на сестра ми – усмихна се сладко

Олрик. – Да ядем. Сигурен съм, че картофите вече са готови. Бих могъл