Конспирация за Короната

не е проблем – рече Ейдриън. – Ако не се лъжа, май мярнах едно-две дър-

вета.

Монахът кимна с очевидно облекчение от разрешението на пробле-

ма. След като оставиха седлата на верандата, дребосъкът ги поведе през

нещо, което изглеждаше като голям двор.

Само на бледото блещукане от монашеския фенер, Ейдриън не мо-

жеше да види нищо повече от каменната пътека; освен това бе прекалено

изморен за обиколка, дори ако монахът бе предложил да ги разведе. Но-

сеше се тежка миризма на дим, подхранваща надеждата за пращящи ка-

мини до леглата.

– Не искахме да те будим – тихо каза Ейдриън.

73

Конспирация за Короната

– О, аз не спях – отвърна монахът. – Всъщност аз не спя много. Че-

тях книга и ви чух точно насред изречението. Доста изнервящо. Тук ряд-

ко се случва да чуеш глас и през деня, камо ли през нощта.

Самостоятелни каменни колони от розов камък се издигаха към об-

лачното небе; черните силуети на статуи допълваха контурите на пейза-

жа. Миризмата на дим бе по-силна, но единственото видимо горящо не-

що бе лампата в ръката на монаха. Стигнаха до малко каменно стълбище

и той ги поведе надолу към нещо, което изглеждаше да е недодялан ка-

менен килер.

– Можете да останете тук – каза им монахът.

Тримата се втренчиха в дребния коптор, за който Ейдриън си помис-

ли, че изглежда по-непривлекателен и от килиите на Есендън. Вътре бе

тясно, с купчини спретнато подредени дърва, снопове вейки и пирен, две

бъчви, нощно гърне, малка маса и легло. Никой не продума.

– Не е много, знам – каза божият човек със съжаление, – но за мо-

мента това е всичко, което можем да ви предложим.

– Ще свърши работа, благодаря – увери го Ейдриън. Толкова беше

уморен, че единствените му условия бяха да може да легне някъде и да

е на завет. – Възможно ли е да получим няколко одеяла? Както виждаш, нямаме никакъв багаж.

– Одеяла? – монахът изглеждаше притеснен. – Там има едно… – по-

сочи към леглото, където имаше сгънато покривало. – Наистина съжаля-

вам, че не мога да ви предложа нищо повече. Можете да задържите фене-

ра, ако желаете. Аз се ориентирам и без него – и без да каже нищо повече, монахът излезе, вероятно страхувайки се да не му поискат още нещо.

– Той дори не ни попита как се казваме – рече принцът.

– Това беше приятна изненада – заяви Ройс, докато обхождаше стая-

та с фенера. Ейдриън го наблюдаваше как прилежно претърсва всичко, а

той не намери много: около дузина скрити бутилки вино, чувалче карто-

фи и въже.

– Това е непоносимо – Олрик заяви с презрение. – Толкова голямо

абатство определено би трябвало да предлага по-добри условия от тази

дупка.

Ейдриън откри стар чифт обуща от зебло, които поизчисти преди да

легне на пода.

– Съгласен съм с особата. Чувал съм отлични неща за гостоприемс-

твото тук. На нас изглежда дадоха най-лошото.

– Въпросът е защо? – запита Ройс. – Кой друг е тук? Трябва да са