Конспирация за Короната
- Автор: Съливан Майкъл Дж.
- Серия: Откровенията на Ририя #1
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: MBG BOOKS
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Конспирация за Короната». Краткое содержание книги:
– Не искам да се загубиш – отвърна му Ейдриън с широка усмивка.
– Вече няма причина да ме влачите така. Знам, че не вие сте убили
баща ми. Коварната ми сестра ви е заблудила. Разбираемо е. Тя е много
умна. Сега, ако нямате нищо против, бих искал да се върна в замъка си и
да се разправя с нея, преди тя да е завзела властта и изпрати цялата армия
да ме изловят. Що се отнася за вас, вървете си по волята на Марибор. Не
ме интересува.
– Но сестра ти каза… – започна Ейдриън.
– Сестра ми току-що се опита да уреди убийството на всички ни, ако
не си обърнал внимание.
– Нямаме доказателство, че е била тя. Ако те пуснем да се върнеш в
Есендън и тя е права, отиваш право на заколение.
– А какво доказателство имаме в противното? Наистина ли възнаме-
рявате да ме проводите до където тя ви е заръчала? Не мислите ли, че тя
ще е приготвила и друг капан. Следвайки този път, смъртта ми би била
много по-вероятна. Вижте, животът си е мой; правилно е аз да реша. Ос-
вен това какво ви интересува дали ще оживея или не? Аз исках да ви из-
мъчват до смърт, забравихте ли?
– Знаеш ли – Ройс поспря за момент – той е прав.
– Обещахме й – напомни му Ейдриън, – и тя ни спаси живота. Нека
не забравяме това.
Олрик вдигна ръце и подбели очи.
– В името на Мар! Вие сте крадци, нали? Не е като да имате чувство
за чест, с което да се съобразявате. Освен това, тя беше тази, която ви
предаде и застраши живота ви на първо място. Нека не забравяме това!
Ейдриън не обърна внимание на принца:
69
Конспирация за Короната
– Не знаем дали тя е отговорна и обещахме.
– Поредно добро дело? Би ли си припомнил до какво ни доведе пос-
ледното?
Ейдриън въздъхна.
– Ето! Не се наложи да чакаш дълго, нали? Да, оплесках нещата, но
това не значи, че сега греша. Уиндърмиър е само на… колко, десет мили?
По тъмно ще сме там. Може да се отбием в абатството. Монасите трябва
да помагат на пътниците, част от тяхната доктрина или код, или каквото
е там. Малко храна ще ни дойде добре, не мислиш ли?
– Може да знаят и нещо за затвора – замисли се Ройс.
– Какъв затвор? – Олрик нервно се изправи.
– Гутария; сестра ти ни каза да те отведем там.
– За да ме затворите? – страхливо запита принцът.
– Не, не. Тя иска да говориш с един от затворените там; някой си Ес-
ра… как беше?
– Май Хадон – рече Ейдриън.
– Както и да е. Знаеш ли нещо за този затвор?
– Не, никога не съм чувал за него – отвърна Олрик. – Макар да звучи
като място за скриване на неудобни царски особи, за да могат вероломни
сестри да заемат местата на братята си.
Конят на Ройс го докосна с муцуна по рамото и той погали главата
му, докато обмисляше ситуацията.
– Твърде съм изморен, за да мисля бистро. Съмнявам се, че някой от
нас може да вземе разумно решение в този момент и предвид залога, не
бива да бързаме. Във всеки случай ще отидем до абатството. Ще говорим
с тях и ще видим какво могат да ни кажат за затвора. Тогава ще решим
как ще процедираме нататък. Добре ли ви звучи?
Олрик въздъхна тежко.
– Ако трябва да продължа, поне ще ми бъде ли дадена честта да уп-
равлявам коня си сам? – замълча, преди да добави: – Давам ви кралската
си дума, че няма да се опитвам да избягам, преди да сме стигнали абатс-
твото.
Ейдриън погледна към Ройс, който кимна. Боецът взе арбалета иззад
седлото си, насочи го към земята, издърпа тетивата до първото деление и
зареди стрела.
– Не е като да ти нямаме доверие – каза Ройс, докато Ейдриън зареж-
даше оръжието. – Просто през годините научихме, че честта сред бла-
городниците е обратнопропорционална на ранга им. В резултат на което
предпочитаме да разчитаме на по-конкретни методи за мотивация – като
70
Майкъл Дж. Съливан
себесъхранението. Вече знаеш, че не те искаме мъртъв, но ако някога ти
се е случвало да яздиш с пълна скорост и конят да се препъне, знаеш за
възможността от счупени кости или дори смърт.
– Пък съществува и опасността да не уцелиш коня – добави Ейдри-
ън. – Добър стрелец съм, но и най-добрите арбалетчици имат лоши дни.
Та да отговоря на въпроса ти: да, може да яздиш самостоятелно.
* * *
През остатъка от деня яздиха умерено, но равномерно. Ройс ги во-
деше през полета, храсталаци и гори. Държаха се настрана от пътищата
и селата, докато и двете не останаха далеч. Дори и фермите започваха
да проредяват, дорде земята постепенно губеше опитоменото си лице и