Конспирация за Короната
- Автор: Съливан Майкъл Дж.
- Серия: Откровенията на Ририя #1
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: MBG BOOKS
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Конспирация за Короната». Краткое содержание книги:
навлизаха в дивите планински части на Меленгар. Теренът се издигаше, горите се сгъстяваха и ставаха по-трудни за преминаване. Дерета отвеж-
даха до блата в дъната си, а хълмовете се издигаха в скали. Този груб
край, западната третина на Меленгар, бе незаселен поради липсата на об-
работваема земя. Той бе дом на вълци, лосове, елени, мечки, разбойни-
ци и търсещите уединение (като например монасите от Уиндското абатс-
тво). Цивилизованите хора го отбягваха, а суеверните селяни се страхува-
ха от мрачните гори и високите планини. Изобилстваха митове за водни
нимфи, които примамват рицари във водни гробове; върколаци, изяжда-
щи заблудилите се – и древни зли духове, оповестяващи присъствие като
носещи се из гъстата гора светлини, за да примамват деца в подземните
си пещери. Дори и без легионите потенциални свръхестествени опаснос-
ти, съществуващите природни препятствия правеха пътя препоръчителен
за отбягване.
Ейдриън никога не поставяше под съмнение избираната от Ройс по-
сока. Знаеше защо стоят настрана от Уестфилдския път – бърз и лесен на-
чин за достигане до рибарското село Роу. Въпреки изолираността си при
устието на Галевир, Роу се бе разраснало от дремливо селце в проспери-
ращо пристанище. Наистина, обещаваше храна, подслон и безопасност;
но твърде вероятно бе да е наблюдавано. Другият лесен вариант бе да пъ-
туват на север по Стоунмилския път – този, по който Ройс се бе престо-
рил, че тръгват. Бе оставил достатъчно следи, за да насочи преследвачи-
те в лъжливата посока на Дрондил Филдс. Тези пътища носеха очевидни
преимущества – ала очевидни и за преследвачите. Затова сега си проби-
ваха път през пущинака, следвайки каквито животински пътечки успява-
ха да намерят.
71
Конспирация за Короната
След особено ожесточена битка с гъст отрязък от гората, внезапно
излязоха на хребет, който им предложи великолепната гледка на залязва-
щото слънце, заливащо долината на Уиндърмиър и отразено от езерото.
Последното бе едно от най-дълбоките в цял Аврин; и тъй като по причина
на дълбочината не поддържаше водни растения, водата бе почти кристал-
но чиста. Тя трептеше в гънките на трите заобикалящи я хълма, офор-
мящи я в разтеглен триъгълник. Хълмовете се издигаха над върховете на
дърветата, показвайки оголели каменни върхове. Ейдриън различи съв-
сем смътно каменна сграда на върха на най-южния хълм. С изключение
на Роу, абатството бе единствен бастион на цивилизацията по тези места.
Групата пое към сградата и се спусна в долината, но нощта ги зас-
тигна по средата на пътя. Далечна светлина от абатството им служеше ка-
то маяк. Изтощението от двата поредни изпълнени с напрежение дни, в
комбинация с тежкото пътуване и липсата на храна започваше да се отра-
зява на Ейдриън; той предположи, че същото се отнася и за Ройс, макар
видимо да не личеше. Принцът изглеждаше най-зле. Олрик яздеше точно
пред Ейдриън. Главата му се спускаше все по-ниско и по-ниско с всяка
стъпка на коня му, докато малко оставаше да се изръси от седлото. Тогава
се сепваше, изправяше се и процесът започваше отначало.
Въпреки топлия ден, нощта донесе със себе си леден студ. Под ме-
ката светлина на изгряващата луна, дъхът на хората и конете започна да
замъглява чистия нощен въздух. Над тях звездите сияеха като разпилян
по небето диамантен прах. Долината бе изпълнена с виковете на бухали-
те и неизменния звук на щурците. Ако тримата не бяха толкова гладни, биха описали пътешествието като прекрасно. Вместо това стискаха зъби
и насочваха вниманието си върху пътя.
Заизкачваха се по южния хълм, докато Ройс ги водеше с необичайно
умение по изпълнена с превратности пътечка, която само неговите очи
съзираха. Тънките, захабени дрехи на сина на иконома бяха слаба защита
против студа и скоро принцът затрепери. На всичкото отгоре, с изкачва-
нето температурите спаднаха и вятърът се усили. Скоро дърветата започ-
наха да отстъпват място на закърнели храсти, а земята се промени в об-
расли с лишеи и мъхове камънаци. Най-накрая се добраха до абатството.
Бяха се появили облаци и луната повече не се виждаше. Почти нищо
не се виждаше в мрака – само стъпалата и светлината, която бяха следва-
ли. Слязоха от конете и се отправиха към портата. Изсечената в скалата
каменна арка бе отворена. Не се чуваха нито щурци, нито бухания, тиши-