Конспирация за Короната

– Би могъл да е крадец или проститутка.

Двамата погледнаха към принца, който се сви от предложените му

перспективи.

– Аз вземам леглото – обяви Олрик.

75

Конспирация за Короната

Глава 4

Уиндърмиър

Утрото настъпи студено и влажно. Монотонното сиво небе спусна

плътна завеса дъжд върху абатството. Пороят се отичаше по каменните

стъпала и се събираше в подножието на входа. Когато растящата локва

близна краката на Ейдриън, той разбра, че е време да става. Обърна се по

гръб и разтърка очи. Почувства се схванат и изтощен, а студеният утре-

шен въздух го пронизваше до костите. Седна, прекара лапа през лицето

си и се огледа. На слабата утрешна светлина, стаичката изглеждаше още

по-неприветлива от миналата нощ. Отстъпи от локвата и затърси боту-

шите си. Олрик имаше преимуществото на леглото, но и той не изглеж-

даше особено добре. Лежеше и трепереше въпреки плътното увиване с

одеялото. Ройс не се виждаше никакъв.

Олрик отвори око и хвърли кос поглед към Ейдриън, докато послед-

ният нахлузваше ботушите си.

– Добро утро, Ваше Височество – рече той с подигравателен тон. –

Добре ли спахте?

– Най-лошата нощ, която съм прекарвал – процеди Олрик през зъби.

– Никога не съм изпитвал такава мизерия като в тази влажна, ледена дуп-

ка. Боли ме всеки мускул, главата ми пулсира и не мога да спра да тракам

със зъби. Днес се връщам у дома. Убийте ме, ако щете, защото само това

може да ме спре.

– Значи не? – Ейдриън се изправи, енергично разтри ръце и погледна

към дъжда.

– Защо не направиш нещо полезно и не запалиш огън, преди да сме

умрели от студ? – изръмжа принцът, омотавайки се с тънкото одеялце над

главата си като качулка.

– Не ми се струва уместно да палим огън тук. Защо не се отбием в

трапезарията? Така ще се стоплим и нахраним едновременно. Сигурен

съм, че имат хубав буен огън. Тези монаси стават рано, вероятно с часове

са правили пресен хляб, събирали са яйца и са избивали масло за подоб-

ните нам. Зная, че Ройс иска да стоиш скрит, но не мисля да е очаквал

зимата да настъпи толкова бързо – и толкова влажно. Смятам, че ако си

държиш качулката вдигната, няма да имаме проблеми.

Принцът се надигна с нетърпеливо изражение.

– Дори и стая с врата би била по-добра от това.

76

Майкъл Дж. Съливан

– Може би – чуха гласа на Ройс някъде отвън, – но тук няма да наме-

риш нещо такова.

Крадецът се появи миг по-късно; качулката му бе вдигната, намета-

лото хлъзгаво от дъжда. Веднага щом се прикри от пороя, той го изтупа

както куче се отърсва от дъжда и изпръска Ейдриън и Олрик. Те потреп-

наха и принцът отвори уста с гримаса, но не каза нищо. Ройс не беше сам.

С него беше монахът от снощи – мокър до кости. Вълненото му расо бе

провиснало от тежестта на водата, а косата му – плътно прилепнала към

скалпа. Кожата му бе бледа, посинелите му устни трепереха, а пръстите