Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Другие детективы » Сянката на койота
Сянката на койота - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Сянката на койота

Электронная книга - «Сянката на койота». Краткое содержание книги:

Некадърните ченгета от Минерал Спрингс
1 ... 29 30 31 32 33 34 35 36 37 ... 119
Перейти на страницу:

През всичките си години като ченге — дори когато веднъж се оказа затворен в горящ склад и мислеше, че ще се опече жив — Сидни никога не се беше събуждал, облян в студена пот. Никога не го измъчваха сънища за пожари. Само за вода и за студеното тяло на Томи.

Треперейки, детективът тръгна към душа. Имаше чувството, че е много стар и се надяваше да премахне болката, която се бе появила в основата на черепа му.

Студена пот. Беше плод на болните фантазии на родител, който сънуваше нещо толкова безбожно и неестествено като осемнадесетгодишното си дете, лежащо в земята. Той се изкъпа и се избръсна, после се облече, глътна три аспирина и слезе долу, надявайки се хотелското кафене да отваря рано.

Закуската на Ото Стрингър беше сервирана в леглото, както му бе обещано. Беше типичен ноемврийски ден в Палм Спрингс. „Такъв, какъвто може да се очаква“ — както се изразяваха синоптиците. Температура около седемдесет и осем градуса по Фаренхайт и влажност деветнадесет процента. Приятен и ободряващ. Ото погълна четири яйца, две порции бекон, няколко филии препечен хляб, конфитюр и кафе. Изкъпа се, избръсна се, сложи си светлосиня риза за голф и морскосин пуловер и после установи, че не са се разбрали къде ще играят.

Бяха се снабдили с имената на трима професионалисти, които щяха да им уредят игра на голф в някой от най-известните американски крайградски клубове в околността. Секретарката на Виктор Уотсън бе уверила Сидни Блекпул, че дори ако игрищата още не са готови за официалното откриване на сезона ’84-85, може да им уреди да играят където поискат.

Когато Ото влезе в кафенето, партньорът му четеше „Палм Спрингс Лайф“ и папката с полицейските доклади за убийството на Джак Уотсън.

— Кое е по-забавно? — попита Ото и кимна на една от хилядите дневни сервитьорки в пустинята, на които им беше адски натоварено по време на краткия туристически сезон и вървяха така, сякаш ги боляха краката.

— Добро утро — поздрави тя и му наля кафе. — Май сте си поръчали горещо време?

— И още как — отговори Ото.

— Това е половината от разговора за деня — отбеляза Сидни.

— Къде ще вечеряме? — попита Ото, довършвайки другата половина.

— Искаш ли да играем голф или ще доставим удоволствие на Уотсън?

— Мисля да поработим, в случай че той се обади и поиска да му докладваме, Сидни.

— Едва ли ще се обади. Сигурно подсъзнателно е убеден, че това са фантазии. Той е само един… съсипан баща, който не може да се примири със загубата на сина си. Може би мнозина на негово място биха направили невъзможното, за да се опитат да потърсят…

— Правосъдие.

— Щях да кажа спокойствие. Той знае, че няма правосъдие.

— Съжалявам го, Сидни. Хайде днес да поработим по случая. Имаме цяла седмица да играем голф. Искаш ли да се отбием в полицията в Палм Спрингс?

— Полицията в Палм Спрингс едва ли ще знае нещо повече от нас. Мислех да отидем в къщата на Уотсън. Икономът би трябвало да е там.

— Откога работи за семейството?

— Само от две години.

— Хайде да го разпитаме.

— Може следобед да поиграем голф.

Имението на Виктор Уотсън в Лас Палмас разочарова и двете ченгета. Очакваха голяма къща като онези в Бевърли Хилс, а не едноетажна сграда без определен стил, която дори не се виждаше от джунглата от олеандри. Жителите на Бевърли Хилс твърдяха, че искат уединение, но полагаха усилия минувачите да съзират поне горните прозорци и покривите с кули над обвитите с лози стени и през оградите от ковано желязо.

Домът на Виктор Уотсън беше строен през петдесетте години, имаше плосък покрив и обграждаше голям овален басейн и горичка от портокалови дръвчета. Имението беше около акър и половина. Портата беше заключена и детективите натиснаха звънеца, но никой не им отвори.

— Икономът може да е отишъл да пазарува или по някаква друга работа — каза Ото.

— Или е в горичката — рече Сидни Блекпул и се покатери на портата, за да надникне.

— Обул съм нов панталон и съм твърде стар да се катеря.

— Оградата е снабдена с електронни датчици. Само се облегни на нея.

1 ... 29 30 31 32 33 34 35 36 37 ... 119
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)