Проклятието на краля
- Автор: Грегори Филиппа
- Серия: Cousins' War #6
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Еднорог
- ISBN: 978-954-365-155-9
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Проклятието на краля». Краткое содержание книги:
— Какво каза тя?
— Обеща ми място в двора и място за сина ми, както и парите, от които имам нужда, ако се съглася да ѝ кажа онова, което иска да чуе.
Тя чува мъката в гласа ми, взема ръката ми и насочва към мен нетрепващия, спокоен поглед на сините си очи.
— О, Маргарет, не мога да искам от вас да живеете в бедност заради мен. Редно е синовете ви да бъдат в двора, зная това. Не е нужно да ме защитавате. Освобождавам ви от обещанието ви, Маргарет. Можете да кажете, каквото желаете.
Трябва да потеглям към къщи, но в роклята си за езда влизам още веднъж в покоите на кралицата, където четат пред нейна светлост един псалм, преди да отиде на вечеря в голямата зала на Уестминстър.
Тя ме вижда в мига, когато влизам тихо в стаята, и когато псалмът свършва, ме вика с жест при себе си. Дамите ѝ се отдръпват и се преструват, че обсъждат шапчиците си. Явно след вчерашната среща знаят, че тя се е скарала с мен и мислят, че съм дошла да се предам.
Тя ми се усмихва.
— Ах, лейди Маргарет. Ще можем ли да уредим идването ви в двора?
Поемам си дъх.
— Много бих се радвала да дойда в двора — казвам. — Много бих се радвала синът ми да отиде при принц Хари в двореца Елтам. Лейди Маргарет, моля ви да му окажете това благоволение. В името на баща му, вашия доведен братовчед, който ви обичаше толкова много. Нека синът на сър Ричард да бъде възпитан като благородник. Нека малкият ви сродник дойде при вас, моля ви.
— Ще го сторя, ако вие ми направите тази единствена услуга — казва тя невъзмутимо. — Кажете ми истината, и ще спасите нас, вашите роднини, от една непочтена годеница. Кажете ми нещо, което да съобщя на сина си, краля, за да го възпра да ожени испанската лъжкиня за нашето невинно момче. Молих се за това и съм сигурна, че Катерина Арагонска никога няма да се омъжи за принц Хари. Трябва да бъдете вярна на мен, майката на краля, а не на нея. Предупреждавам ви, лейди Маргарет, внимавайте какво говорите. Страхувайте се от последствията! Мислете много внимателно, преди да постъпите така, както сте си наумили.
Тя ме поглежда гневно с изпъкналите си тъмни очи, сякаш за да се увери, че разбирам заплахата, която отправя, и аз незабавно реагирам точно обратно на очакванията ѝ. Страхът ми се стапя, когато тя се държи грубо с мен. Почти ми идва да се разсмея на думите ѝ. Каква глупачка! Проклета, стара, жестока глупачка, това е тя! Нима е забравила коя съм, та ме заплашва така? За Бога, аз съм Плантагенет. Аз съм дъщеря на династията Йорк. Родният ми баща нахлу в свято убежище, уби един крал и беше убит от родния си брат. Майка ми последва баща си в бунта, а после премина на другата страна и поведе със съпруга си война срещу него. Ние сме род от мъже и жени, които винаги следват собствената си воля; не можем да бъдем заставени да се боим от последствията. Ако ни покажете опасност, ние винаги, винаги ще тръгнем към нея. Наричат ни „демонско котило“ заради дяволското ни своенравие.
— Не мога да лъжа — казвам ѝ тихо. — Не зная дали принцът е бил способен да постъпи като мъж със съпругата си или не. Никога не съм забелязала никакви доказателства. Тя ми каза, че не са консумирали брака си и аз ѝ повярвах. Вярвам, че тя е девица, каквато беше, когато дойде в тази страна. Вярвам, че може да се омъжи за всеки подходящ принц, когото баща ѝ одобри. Аз лично мисля, че тя би станала много добра съпруга на принц Хари и много добра кралица на Англия.
Лицето ѝ потъмнява, виждам как една вена започва да пулсира на слепоочието ѝ, но тя не казва нищо. С бърз, гневен жест вика дамите си да се подредят зад нея. Ще ги отведе на вечеря, а аз никога повече няма да се храня на кралската маса.
— Както желаете — тя процежда думите, сякаш отмерва отрова. — Искрено се надявам, че можете да се справите с вдовишкото си наследство, лейди Маргарет Поул.
Снишавам се в дълбок реверанс.
— Разбирам — казвам смирено. — Но синът ми? Той е кралски повереник, той е син на вашия доведен братовчед, той е чудесно момче, ваша светлост…
Тя минава бързо покрай мен без нито дума, и всичките ѝ дами тръгват след нея. Изправям се, изпращайки ги с поглед. Изживях своя миг на гордост; спуснах се по своя хълм Амбиън към полето край Бозуърт2, и не срещнах друго освен поражение. А сега не зная какво ще правя.
Замъкът Стортън, Стафордшър
Есента на 1506 г.
В продължение на още година правя всичко по силите си, за да изстискам повече пари от земите си. Когато събирачите на паберки излизат на полето, отмъквам по чаша зърно от всяка кошница, като нарушавам обичайните правила и хвърлям в смут всички по-възрастни хора в селото. Повдигам обвинения срещу бракониерите на дивеч в малките феодални съдилища, и ги хвърлям в потрес, като налагам парични глоби за дребните кражби, които вършат от детинство. Забранявам на арендаторите да вземат каквото и да е живо същество от земите — дори зайци, дори стари яйца, изоставени от кокошките — и наемам пазач за дивеча, за да им попреча да ловят пъстърва от реките ми. Ако хвана някое дете да вади яйца от гнездата на дивите патици, глобявам родителите му. Открия ли мъж в гората с наръч подпалки и дори едно-единствено по-дебело клонче, му отнемам целия товар и глобявам и него. Бих глобявала и птиците, задето летят във въздуха над нивите ми, или петлите за това, че кукуригат, ако можеха да плащат.
2
Преди завършилата фатално за него битка при Бозуърт, Ричард III групира войските си на хълма Амбиън. — Б.р.