Проклятието на краля

— За мен ще бъде чест… — изричам със запъване. Удивена съм, че проявява такова благоволение. Това ще реши всичките ми проблеми. Ако мога да въведа Хенри в двореца Елтам, той ще получи най-доброто образование на света; ще живее като принц, заедно със самия принц. А една придворна дама получава заплащане за услугите си, възнаграждават я с постове, когато има свободни, получава дребни допълнителни възнаграждения дори за най-малки услуги, приема подкупи от новопристигнали в двора. На една придворна дама подаряват накити и рокли, кесия със злато за Коледа, получава издръжка за себе си и за семейството си, подслоняват конете ѝ безплатно в конюшните, слугите ѝ също се хранят в двореца. Надеждата да се изхранвам с храната от кралските кухни, а конете ми в кралските конюшни да ядат сеното на Тюдорите, е като обещание за освобождаване от затвора на тревогите ми.

Лейди Маргарет вижда надеждата, която озарява лицето ми.

— Възможно е — признава тя. — В края на краищата, подобаващо е.

— За мен ще бъде чест — казах. — Ще бъда много щастлива.

Изискано облечен мъж застава пред нас и се покланя. Изглеждам го смръщено; това е моето време с нейна светлост. Тя е източникът на всяко богатство и закрила; тя и синът ѝ, кралят, притежават всичко. Това е единственият ми миг и единственият ми шанс; никой няма да ни прекъсне, ако мога да го предотвратя. За моя изненада епископ Фишър слага длан върху ръката на благородника, преди той да успее да изложи молбата си, и го дръпва настрани, като му казва нещо шепнешком.

— Трябва да ви задам един въпрос, който ви зададох веднъж преди — казва лейди Маргарет тихо. — Става дума за времето, което прекарахте в Лъдлоу, с принца и принцесата на Уелс.

Усещам как се вледенявам. Джон Фишър току-що ми каза, че се готвят да изпратят Катерина у дома в Испания. Ако наистина е така, защо биха се интересували дали бракът е бил консумиран, или не?

— Да?

— Безпокои ни един дребен въпрос, правен въпрос, относно разрешението за първия ѝ брак. Трябва да се погрижим да осигурим правилна формулировка на разрешението, за да може скъпата ни Катерина да се омъжи за принц Хари. В интерес на принцесата е да ми кажете това, което трябва да знам.

Знам, че това е лъжа. Лейди Маргарет иска да я изпрати у дома.

— Бракът между принц Артур и принцесата беше консумиран, нали?

Хватката върху ръката ми се затяга, сякаш тя иска да изстиска признание от мозъка на костите ми. Стигнали сме до края на стаята, но вместо да се обърне, за да тръгне отново бавно през тълпата от молители, тя кимва на облечените си в ливреи слуги при двойните врати да ги отворят, ние влизаме през тях в личните ѝ покои и вратите се затварят зад нас. Сами сме; никой не може да чуе отговора ми освен нея самата.

— Не мога да кажа — изричам привидно спокойно, макар да откривам, че се страхувам от нея, тук, в тази празна стая със стражи пред вратите. — Ваша светлост, казах ви, съпругът ми водеше принца в спалнята ѝ, но тя ми каза, че той е бил неспособен.