Проклятието на краля

Той отговаря веднага. Направил е повече, отколкото съм го помолила — намерил е място за Реджиналд и подслон за мен. Казва, че мога да отседна в абатството „Сион“, един от предпочитаните от семейството ми религиозни домове, срещу стария дворец Шийн. Абатството се ръководи от абатиса и се поддържа от петдесетина монахини, но те често подслоняват благородни посетители и аз ще мога да живея там с дъщеря си и бебето Джефри. Когато Урсула навърши пълнолетие, може да стане послушница, а после — монахиня в ордена, и бъдещето ѝ ще е подсигурено. Най-малкото, ще имаме храна на масата и покрив над главите за следващите няколко години.

Епископ Фишър е намерил място на Реджиналд в мъжкия клон на абатството — приоратът Шийн, манастир на картузианския орден. Ще бъде само на няколко мили от нас, на отсрещния бряг на реката. Ако ми отпуснат свещ, ще мога да я слагам на прозореца си, той ще вижда сиянието на светлината и ще знае, че мисля за него. Може да ни позволят да наемаме лодкар, който да ни откарва от другата страна на реката, за да го виждаме в празничните дни. Ще бъдем разделени от дисциплината на религиозните домове и от голямата, широка река, но ще мога да виждам комините на манастира, под чийто покрив ще живее синът ми. Имам всички основания да се радвам на такова великодушно разрешение за трудностите си. За сина ми ще се грижат в единия дом, а другите деца и аз ще имаме покрив над главите почти до него. Би трябвало да ликувам от облекчение.

Само че, само че, само че… Отпускам се на колене и се моля на Светата Дева да ни спаси от това убежище. Напълно съм убедена, че това не е подходящото място за Реджиналд, моето умно, будно, бъбриво момче. Картузианците са орден на безмълвни отшелници. Обителта Шийн е място на ненарушимо мълчание с най-строга религиозна дисциплина. Реджиналд, моето весело малко момче, което толкова се гордее, че се е научило да пее в канон, което обича да чете на глас, което е научило няколко гатанки и шеги и обича да ги разказва бавно, силно съсредоточено, на братята си; това будно, приказливо дете ще трябва да служи на монасите, които живеят като отшелници в отделни килии, и всеки се моли и работи сам. В обителта не се изрича и дума, с изключение на неделите и религиозните празници. Веднъж седмично монасите се разхождат заедно и тогава може да разговарят тихо помежду си. През останалото време потъват в молитвено мълчание, всеки сам с мислите си, със собствената си борба да постигне Бог, сам в килията си, обграден от високи стени, заслушан само в звука на вятъра.