Проклятието на краля
- Автор: Грегори Филиппа
- Серия: Cousins' War #6
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Еднорог
- ISBN: 978-954-365-155-9
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Проклятието на краля». Краткое содержание книги:
— Казала е това. Зная какво е казала тя — в гласа ѝ се долавя дрезгава нотка на нетърпение, но тя успява да се усмихне. — Но, скъпа моя Маргарет, какво вярвате вие?
Повече от всичко друго вярвам, че това ще ми струва службата ми на придворна дама и образованието на сина ми. Блъскам си ума да измисля какво да кажа, нещо, което да я удовлетвори, без да навреди на принцесата. Тя чака, със сурово изражение. Няма да се приеме нищо друго освен думите, които иска да чуе. Тя е най-могъщата жена в Англия и ще настоява да се съглася с нея. Измъчено прошепвам:
— Вярвам на нейна светлост вдовстващата принцеса.
— Тя мисли, че ако е недокосната девица, ще я омъжим за принц Хари — казва без заобикалки нейна светлост. — Родителите ѝ поискаха разрешение от папата и го уведомиха, че бракът не е бил консумиран. Той им даде разрешение, което е умишлено неясно съставено. За Изабела Кастилска е типично да се сдобие с документ, който може да бъде тълкуван, както тя пожелае. Дори след смъртта си тя ни мами. Явно не се допуска думите на дъщеря ѝ да бъдат поставяни под съмнение. Тя не бива дори да бъде разпитвана. Мисли си, че може да влезе в нашето семейство, да влезе в дома ни, да влезе в същите тези покои — моите покои — и да ги завладее. Смята да ми отнеме принца и всичко останало.
— Сигурна съм, че принц Хари ще бъде достатъчно подходящ…
— Принц Хари няма сам да си избере съпруга — заявява тя. — Аз ще я избера. И няма да приема тази млада жена за своя снаха. Не и след тази лъжа. Не и след опита ѝ да прелъсти краля още в първите дни на скръбта му. Тя мисли, че понеже е принцеса по рождение и възпитание, може да вземе всичко, което съм спечелила, всичко, което Бог ми е дал: сина ми, внука ми, положението ми, цялото дело на живота ми. Отдадох най-добрите години от живота си, за да доведа сина си в Англия, да го опазя. Омъжих се, за да му осигуря съюзници, сприятелих се с хора, които презирах, заради него. Паднах толкова ниско, че да… — тя млъква рязко, сякаш не иска да си спомня какво се е принизила да стори. — Но тя си мисли, че може да влезе тук, изричайки лъжа, защото е принцеса с кралска кръв. Мисли си, че е в правото си. Но аз казвам, че не е.
Осъзнавам, че когато Катерина се омъжи за принц Хари, тя ще върви пред нейна светлост във всяка процесия, всеки път, когато отиват на литургия или на вечеря. Ще получи същите тези покои, ще разполага с най-хубавите рокли от кралските гардероби, ще стои по-високо от майката на краля, а ако дворът следва предпочитанията на краля — а в един кралски двор винаги става така — тогава придворните ще се изнесат от покоите на нейна светлост и ще се стекат при хубавата млада принцеса. Принцеса Катерина няма да се отдръпне и да отстъпи пред нейна светлост, както отстъпи пред нея моята братовчедка, кралицата. Катерина притежава твърдост. Ако някога стане Принцеса на Уелс, тя ще застави нейна светлост да ѝ даде предимство, навсякъде, във всичко. Ще изтръгне дължимото уважение от тази собственически настроена старица и ще отвърне на враждебността ѝ.
— Казах ви всичко, което знам — казвам тихо. — На ваше разположение съм, ваша светлост.
Тя ми обръща гръб, сякаш не желае да вижда побелялото ми лице и умолителния ми поглед.
— Имате избор — казва кратко. — Можете да бъдете моя придворна дама, а синът ви може да влезе в свитата на принц Хари. Ще ви се плаща щедро, ще има подаръци и поземлени дарения. Или можете да подкрепите вдовстващата принцеса в чудовищната ѝ лъжа и отвратителната ѝ амбиция. Изборът е ваш. Но ако кроите заговор да изкушите Уелския принц, нашия принц, нашия единствен принц, да встъпи в брак с онзи млада жена, тогава никога няма да дойдете в двора, докато съм жива.
Изчаквам до здрач, преди да отида да посетя принцеса Катерина. Отивам пеш с една придружителка и един слуга, а управителят ми върви начело, с тояга в ръка. Сега Лондон гъмжи от просяци, отчаяни мъже, принудени от по-високите наеми да напуснат фермите си, превърнати в бездомници, когато са се оказали неспособни да плащат глобите, докарани до просешка тояга от данъците на краля. Може някои от собствените ми арендатори да спят във входовете на лондонските църкви и да просят храна.
Вървя, спуснала качулката си достатъчно ниско, за да скрива лицето ми, и се озъртам постоянно от страх, че може да ни следят. В Англия има повече шпиони, отколкото когато и да било преди, тъй като на всеки се плаща да шпионира съседа си, а бих предпочела нейна светлост да не знае, че посещавам дома на принцесата, която тя нарича „онази млада жена“.
Пред прага ѝ няма светлина и минава много време, докато някой отговори на тихото потропване на моя управител по двойните дървени врати. Няма страж, който да ги отвори, а само един паж, който ни повежда през студената, голяма зала и чука на вратата на някогашната стая за аудиенции.