Владение на мрака
- Автор: Макдермид Вэл
- Серия: Карен Пири #2
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Еднорог
- ISBN: 978-954-365-107-8
- Переводчик: Боряна Дженабетска
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Владение на мрака». Краткое содержание книги:
— Мислех, че работата е спешна, сър. — Тя пристъпи напред и седна на стола за посетители, поставен пред бюрото му. — Сержант Пархатка остави у мен впечатлението, че каквото и да е това, за което ме викате, то е неотложно.
„Ама че реклама за полицията“, помисли си той кисело. Гъста, непокорна кестенява коса, която падаше в очите й, едва забележим грим, зъби, които със сигурност биха изглеждали по-добре след сериозна намеса на ортодонт. Предполагаше, че тя е лесбийка, имайки предвид слабостта й към костюмите с панталон, които всъщност не бяха добър избор, като се вземе предвид колко широки бяха бедрата й. Не че той имаше нещо против лесбийките, напомни предупредително гласът на вътрешния му регулатор. Просто си мислеше, че така хората си създават погрешно впечатление за съвременната полиция.
— Сър Бродерик Макленън Грант ми се обади по-рано тази сутрин — каза той. Единственият признак на интерес от нейна страна беше лекото разтваряне на устните. — Предполагам, че знаете кой е сър Бродерик Макленън Грант?
Въпросът като че ли озадачи Карен. После тя се облегна на стола и започна да рецитира:
— Трети по богатство в Шотландия, притежава половината от плодородните земи в планинските региони. Натрупал е парите си от пътно и жилищно строителство, и от управлението на транспортните системи, които обслужват построените от него жилища и пътища. Притежава остров в Хебридския архипелаг, но живее предимно в замъка Ротесуел близо до Фолкланд. По-голямата част от земите между замъка и морето принадлежат или на него, или са влизали в границите на някогашното имение Уиймс. Дъщеря му Кат и внукът му Адам бяха отвлечени от анархистка групировка през 1985 година. Кат беше застреляна, когато нещо се обърка при предаването на откупа. Никой не знае какво е станало с Адам. Съпругата на Грант се самоуби две години по-късно. Той се ожени повторно преди десетина години. Има малко момченце, което сега трябва да е на пет или шест години. — Тя се ухили. — Е, добре ли се справих?
— Това не е състезание, инспектор Пири. — Лийс почувства как ръцете му се свиват в юмруци и ги отпусна под плота на бюрото. — Изглежда, че са се появили нови доказателства. И тъй като вие се занимавате със студените досиета, си казах, че вие би трябвало да се заемете със случая.
— Какви доказателства? — тя се подпря на страничната облегалка на стола. Това почти би могло да се определи като проява на отпуснатост.
— Реших, че ще е най-добре да говорите лично със сър Бродерик. Така няма да има опасност от объркване.
— Значи той всъщност нищо не ви е казал?
Лийс би могъл да се закълне, че тя се забавляваше.
— Уредих да се срещнете с него в замъка Ротесуел утре в десет часа. Не мисля, че е необходимо да ви напомням колко важно е да стане ясно, че приемаме случая сериозно. Искам сър Бродерик да знае, че ще посветим цялото си внимание на този въпрос.
Карен се изправи рязко. Погледът й внезапно бе станал студен.
— Ще му се отдели точно толкова внимание, колкото се отделя на всеки друг родител, изгубил детето си в случаите, по които работя аз. Не правя разлика между мъртвите, сър. А сега, ако това е всичко, имам да проучвам цял нов случай до утре сутринта.
Тя не изчака разрешението му да напусне. Просто се завъртя рязко и излезе, оставяйки у Лийс убеждението, че не прави кой знае какви разлики и между живите.
За пореден път Карен Пири го беше накарала да се почувства като идиот.
Замъкът Ротесуел
Бел Ричмънд прегледа за последен път набързо съставеното от нея досие на случая „Катрина Макленън Грант“, за да се убеди отново, че списъкът с въпроси, който бе изготвила, покрива всички значителни аспекти. Непоносимостта на Бродерик Макленън Грант към глупаците беше също толкова всеизвестна, колкото и неприязънта му към публичността. Бел подозираше, че той би се вкопчил в първата й проява на неподготвеност и би я използвал като повод да наруши споразумението, което тя бе постигнала със Сюзън Чарлсън.
Честно казано, тя самата все още се удивляваше, че е успяла да се справи. Стана, затвори лаптопа си и спря за миг, за да се погледне в огледалото. „Циците и зъбите. Човек не получава втори шанс за създаването на първо впечатление.“ Беше избрала стил, подходящ за уикенд в провинциално имение. Открай време я биваше в камуфлажа. Това бе и една от многото причини да бъде толкова добра в работата си. Умението да се сливаш с околната среда, да станеш „една от нас“, които и да бяха въпросните „ние“, беше необходимо зло. Така че, щом щеше да спи в аристократично великолепие под покрива на Броуди Грант, се налагаше да се облече подходящо за случая. Изопна по тялото си заетата от Вивиан рокля в шотландско каре „Блек Уоч“14, повери обувките си с ниски токове — да не са ожулени някъде, прибра гарвановочерната си коса зад едното ухо, и разтвори аленочервените си устни в усмивка. Хвърли поглед на часовника си и се увери, че е време да слиза, за да разбере какво й е подготвила респектиращата Сюзън Чарлсън.
14
Шотландско каре „Блек Уоч“ — тартан в тъмносиньо и тъмнозелено, традиционно ползван за униформите на „Черната стража“, шотландски пехотни планински полкове. Според някои източници прозвището „Черна стража“ се дължи именно на тъмния цвят на униформите им, а според други — заради обвинението, че имат „черни сърца“, защото приемат английския крал за върховен главнокомандващ след поражението на якобитите. — Б.пр.