Владение на мрака
- Автор: Макдермид Вэл
- Серия: Карен Пири #2
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Еднорог
- ISBN: 978-954-365-107-8
- Переводчик: Боряна Дженабетска
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Владение на мрака». Краткое содержание книги:
Опитваше се да я избягва, да я изолира с помощта на своите директиви. И до днес вярваше, че е успял. А после иззвъня телефонът.
— Заместник-началник на полицията Лийс — обяви той, когато вдигна слушалката. — С какво мога да ви помогна?
— Добро утро, господин заместник-началник. Казвам се Сюзън Чарлсън и съм лична секретарка на сър Бродерик Макленън Грант. Шефът ми би искал да поговори с вас. Подходящ ли е моментът?
Лийс се изправи на стола си и изпъна рамене. Сър Бродерик Макленън Грант беше прочут с три неща — с богатството си, с мизантропското си отшелничество, и с отвличането и убийството на дъщеря му Катрина преди двайсет и няколко години. Колкото и невероятно да изглеждаше това, личната му секретарка можеше да се обажда на помощник-началника на криминалната полиция единствено защото по случая е имало някакво развитие.
— Да, разбира се, моментът е съвсем подходящ, не би могъл да бъде по-подходящ.
Той започна да се рови в паметта си за подробности, слушайки само с половин ухо онова, което му говореше жената по телефона. Дъщерята и внукът отвлечени — да, така беше. Дъщерята беше убита при инцидент при предаването на откупа, а оттогава никой не беше виждал внука. А сега изглеждаше, че пред Лийс се разкрива шансът той да намери окончателното разрешение на случая. Той отново се заслуша в гласа на жената.
— Ако изчакате, мога да ви свържа още сега — казваше тя.
Последва кухият звук на прекъсната връзка, после прозвуча мрачен, плътен глас:
— Говори Бродерик Макленън Грант. Вие ли сте помощник-началникът на криминалната полиция?
— Точно така, сър Бродерик. Помощник-началник Лийс. Саймън Лийс.
— Запознат ли сте с неразрешеното убийство на дъщеря ми Катрина? И с отвличането на внука ми Адам?
— Разбира се, естествено, в страната няма полицай, който да не…
— Имаме основание да вярваме, че са се появили нови доказателства. Ще ви бъда задължен, ако направите необходимото инспектор Пири да дойде в дома ми утре сутринта, за да обсъди въпроса с мен.
Лийс стигна дотам наистина да отдръпне слушалката от лицето си и да я загледа стъписано. Да не би да му бяха скроили някакъв номер?
— Инспектор Пири ли? Не разбирам съвсем… бих могъл да дойда лично — запелтечи той.
— Вие сте човек, който не става от бюрото. Не ми трябват такива хора. — Думите на Броуди Грант прозвучаха пренебрежително. — Инспектор Пири е детектив. Хареса ми начинът, по който се справи със случая „Лосън“.
— Но… но с този случай би трябвало да се заеме по-висшестоящ служител — възрази Лийс.
— Лъжа ли се, или инспектор Пири е тази, която оглавява вашия екип за работа със студени досиета? — Грант започваше да проявява нетърпение. — Приемам това за достатъчно високо положение в йерархията. Не ме интересуват чиновете, интересува ме ефективната работа. Затова очаквам утре инспектор Пири в дома си, в десет сутринта. Дотогава би трябвало да има достатъчно време да се запознае с основните факти по случая. Приятен ден, господин Лийс.
Връзката прекъсна, и Саймън Лийс остана насаме със своето повишаващо се кръвно налягане и с лошото си настроение.
Колкото и да му беше неприятно, не му оставаше нищо друго, освен да открие инспектор Пири и да я инструктира. Поне можеше да представи нещата така, сякаш изпращането й там става по негова идея. Но въпреки че в нейната дневна програма, въведена в компютъра съгласно изискванията му, в този час тя нямаше никакъв страничен ангажимент, не успя да я открие на работното й място. Това, че служителите можеха да се заемат с определени неща по своя инициатива, може и да беше много хубаво, но те бяха длъжни да се научат да регистрират движението си през деня.
Той тъкмо се канеше да отиде отново до общата стая на отдела за работа със студени досиета, за да разбере защо инспектор Пири още не се е появила, когато на вратата се почука рязко, и незабавно след това в стаята влезе инспектор Пири.
— Не си спомням да съм ви поканил да влезете — каза Лийс и хвърли мрачен поглед към другия край на стаята, където бе застанала тя.