Слейд
- Автор: Донър Лорън
- Язык: болгарский
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Слейд». Краткое содержание книги:
Бил кимна, докато наблюдаваше Триша, която беше седнала на земята.
— Аз ще остана с жената, а вие двамата се разделете и намерете Пат. Предполагам, че е тръгнал надолу по склона, защото пътят е по-лек. Може би се е паникьосал и е потърсил друг екип, за да го прибере, или е тръгнал към шосето да спре някоя кола на автостоп.
— По дяволите — изрева Съли, — защо просто не забравим за него, да убием кучката и да проследим нашето животно? Искам тези петдесет хиляди долара.
Триша мълчеше, замаяна от шока. Някой даваше петдесет хиляди долара за главата на Слейд? Кой би направил това? Защо? Преглътна. Надяваше се, че ще забравят за момент за нея. Мразеше Съли за това, че иска да я убие.
— Забрави ли — въздъхна Бил, — че Пат е син на Томас. Ако не намерим този задник, той никога няма да ни даде наградата за главата на някое от тези животни. Трябва да запазим жената жива, докато го прегледа. Ще намерим този идиот и ще хванем онова животно. До момента то използва клисурата, за да се крие, не вярвам да излезе от нея. Ще го проследим от билото. Виж колко време ни отне да го стигнем.
— Но преди кучката го забавяше. — Съли изруга и стисна зъби. — Добре. Нека го направим. Бил и аз ще се разделим. Ти поеми надолу по склона, в случай че Пат е тръгнал натам. Аз ще тръгна след животното, за да видя дали мога да го настигна. Да се надяваме, че той ще се придвижва в ниската част, така че ще спечеля малко време, като се придържам към билото. Том може да остане тук с кучката.
Бил поклати глава.
— Погледни този идиот. Та той не може да откъсне очи от циците й.
Триша обърна глава към Том. Младежът стоеше, стискаше ножа и гледаше похотливо гърдите й. Ухили й се.
— Ще бъда щастлив да остана с нея.
— Виждаш ли? — прокле Бил. — Трябва ни жива, глупако. Аз ще остана с жената, а вие двамата се разделете. Том да поеме по склона.
— Добре — съгласи се Съли, поглеждайки към младежа. — По-добре да намериш този задник. Аз ще тръгна по билото на запад, за да хвана онова животно.
— Но аз искам да остана с нея — изглежда Том не беше щастлив, ако се съдеше по тона му.
Съли зареди пушката.
— Това не беше отказ да се подчиниш на заповедта ми, нали? Мразя хората, които хленчат. В тази ситуация баща ти не е богаташ и на никой няма да му мигне окото, ако бъдеш застрелян.
Страх изкриви бебешкото лице на Том. Той поклати глава енергично.
— Тръгвам веднага.
Триша наблюдаваше как Съли и Том събраха малко багаж и поеха в различни посоки, а Бил остана да я пази. Тя започна да изучава мъжа, който я наблюдаваше. Той въздъхна шумно.
— Гладна ли си? Жадна?
— Да — тихо отвърна младата жена.
Бил влезе в палатката и се върна бързо. В ръката си носеше сода и торбичка с някакъв сандвич. Спря на няколко крачки от нея.
— Хващай.
Тя протегна ръце. Той й подхвърли содата внимателно. Триша я хвана и я постави на земята до коленете си. Протегна ръце отново и мъжът й хвърли сандвича. Отправи му благодарствен поглед.
— Благодаря.
— Млъквай — заповяда й Бил. — Мразя, когато опозная някого и по-късно трябва да го убия. Просто яж и пази тишина.
Триша ненавиждаше сандвич с фъстъчено масло, но не се оплака, докато преглъщаше. Беше гладна. Нямаше значение какво ядеше. Отвори содата и отпи продължително.
Знаеше, че Бил е седнал на земята, на десет крачки от нея, и наблюдава всяко нейно движение. Изяде сандвича и запази малко сода. Не искаше да я изпива цялата, в случай че по-късно мъжът променеше решението си да не е толкова щедър към нея.
Глава 7
— Дявол да го вземе — изръмжа тихо Слейд, докато, скрит в храстите, наблюдаваше мъжете. Острият слух му помагаше да подслушва плановете, които крояха. Те бяха хванали Триша. Обзе го ярост, много му се искаше да нахлуе в лагера им и да ги убие.
Преследвачите не бяха същите, които ги избутаха от пътя. Това показваше, че повече хора се бяха присъединили към търсенето им. Безпокоеше го фактът, че не знаеше бройката им. Устройването на техния лагер също го тревожеше. Това, че си бяха организирали база за толкова кратко време, показваше, че са били подготвени предварително, с което опасността нарастваше неимоверно.
— Спокойно — заповяда си с тих шепот.
Те имаха числено превъзходство и много оръжие. От пистолета, който бе взел, не би имало голяма полза, ако някой от тях използваше Триша като заложник, за да го накара да се предаде. В никакъв случай нямаше да им позволи да я застрелят, без да се опита да го предотврати. Дори това да означаваше да хвърли оръжието и да им се подчини.