Слейд
- Автор: Донър Лорън
- Язык: болгарский
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Слейд». Краткое содержание книги:
Тя беше интелигентен човек, лекар по професия, а какво можеше да й предложи той? Секс? Лош нрав? Груби думи и животински секс? Стисна силно очи. Триша заслужаваше да получи повече от човека до себе си. Той никога нямаше да бъде мъжа, за когото тя щеше да претендира с гордост.
По дяволите. „Отворена уста — подложен крак“, това трябва да бъде моят девиз в живота. За пореден път я бе накарал да повярва, че е абсолютен задник. Бе си го заслужил след начина, по който я принуди да го докосне. Беше лошо, че се нуждаеше от нея. Още по-зле беше, че я искаше. И това, че я взе веднъж, го накара да я желае отново и да продължава да я има.
Дишането й го увери, че Триша спи. В противен случай щеше да се изкуши да я обърне, да я съблече гола и да я чука в продължение на часове. Наистина копнееше да я просне гола под себе си и да вкуси и оближе всеки сантиметър от кожата й. Да я изследва и опознае така, както познаваше себе си.
Идеята да разтвори краката й и да пирува с нейната женственост, напълни устата му със слюнки. Преглътна задавено. Опита се да прогони от главата си аромата на нейното желание. Името му, изкрещяно от нея в мига на кулминация, когато я облиза, му бе прозвучало райски.
Членът започна да го боли. Отново бе толкова твърд, все едно не беше излял семето си преди секунди, а бе останало още. Тя му влияеше така, че не бе способен да се контролира.
Обеща на себе си, че ще се опита да стане по-добър човек, заради нея. Но най-напред трябваше да я опази жива. Ярост обземаше мъжете, когато техните жени биваха застрашени. Моя? По дяволите. Секси док ми влияе зле. Иска ми се и тя да чувства същото.
Глава 6
— Хей, сладурче, време е за ставане.
Бе все още тъмно, когато Триша отвори очи, Слейд не лежеше до нея. Той я хвана за ръката и й помогна да се надигне. Тя простена тихо и се изправи уморена. Не беше сигурна колко време е спала, но чувстваше, че не й бе достатъчно.
— Върви около десет крачки в тази посока и си свърши работата. — Завъртя я, накъдето трябваше да отиде, и я пусна.
— Да си свърша работата ли?
— Сутрешно облекчаване — обясни той. — Побързай. Аз вече маркирах „дървото на момчетата“.
— Нищо не виждам.
— Точно затова те насочвам натам, накъдето няма да се удариш. Събуди се, док. След час — час и половина слънцето ще изгрее. Трябва да увеличим дистанцията между нас и нашите преследвачи. Вече успях да се кача на едно високо дърво и видях, че са загасили огъня, но все още усещам дима. Те са някъде там. Когато се развидели, ще им е по-лесно да ни намерят. Затова трябва да тръгваме.
— Добре — въздъхна тя. — Предполагам, че нямаме нищо за хапване?
— Не, съжалявам.
Триша кимна и тръгна напред. Измина около дванадесет крачки, спря и свали панталоните си. Отне й около минута да се облекчи. Още не се беше разсънила. Бе способна да убие някого за чаша кафе и парче хляб. Стомахът й се сви при мисълта за храна. Не беше яла нищо от вчера сутринта.
Оправи дрехите си и се върна при Слейд. Чу го да се смее някъде отдясно, преди ръцете му да я хванат.
— Оттук. Вървиш в грешната посока. Явно не си по ранното ставане, а?
— Не, не съм.
— Предполагам, че си от жените, които предпочитат да натискат многократно копчето на алармата и да станат в последната минута, нали?
— Какво лошо има в това? Малко съм се отпуснала, след като напуснах болницата и започнах работа в Хоумленд. Успявам да си почина повече и не мога да кажа, че съжалявам.
Младият мъж се засмя.
— Без късна аларма тази сутрин.
— Да. Вместо това ще бягаме, за да спасим живота си.
— Така е. — Той си пое дълбоко дъх. — Мислиш ли, че ще можеш да вървиш известно време?
— Чувствам се по-добре. Натъртена съм навсякъде, но ще успея.
— Натъртена си от катастрофата или от мен?
— Не се ласкай прекалено много — усмихна се Триша. — Размерът ти е впечатляваш, но все още мога да вървя нормално.
— Готова ли си да тръгваме, сладурче?
— Разбира се, захарче — засмя се тя и завъртя глава да не я види.
— Захарче? — В гласа му прозвуча обида.
— Защото искам да те оближа — отвърна му сладко.
Той изръмжа и я хвана за ръката.
— Каза го нарочно, защото знаеш, че трябва да тръгваме.